© Plovdiv24.bg

Пътя си във футбола избира сам, насочвайки се към школата на Локомотив, въпреки че баща му е бивш вратар на Марица. След като изкласява всички юношески възрасти с черно-бялата фланелка, с която печели и Купа на България през 2003-та година, се изправя пред първия си сериозен кръстопът.

"Останах недооценен на Лаута и последната си година като юноша прекарах в школата на Марица под ръководството на Румен Байрев, при когото белязах голям прогрес. В Локомотив ме пускаха като халф, където не се чувствам добре. Още в първите си мачове като нападател в "Марица", започнаха да ме викат и за мъжкия отбор. Затова и не съжалявам за решението си да напусна Локомотив", обясни пред феновете Абушев.

За трансфера си на стадиона в Кършиака, тогавашният изпълнителен директор Емил Наков не е правил пречки и Локомотив не е предявил претенции към футболиста при подписването на първия си професионален договор.

Началото му в мъжкия футбол има и своите трудни моменти. Контузия попречва на Абушев да вземе участие в редица мачове, а сезонът за маричани се очертава като трагичен, тъй като липсват победите. С първите си мачове след травмата, късметът се усмихва на пловдивския клуб, който не допуска загуба в осем поредни мача, а младият Рангел става голмайстор на отбора си.

"Така се започна с писането по вестници и медии, което е много опасно, за всеки млад футболист, който не може да седи здраво стъпил на земята. И до ден днешен се стремя да не се вдигам в небесата, каквото и да ми се случва", категоричен е Рони.

В следващия полусезон Абушев е върнат в центъра на терена, където не се чувства пълноценен, заради липсата на свобода по терена, а отборът изпада във "В" група. Така отива да играе в Сандански, който се бори за промоция в "А" група с дузина чуждестранни футболисти, измежду които е и Екундайо Джайеоба.

"На мен срещу Локомотив никога не ми е вървяло. Изненадах се, че в една контрола повреме на подготовката се разписах и донесох победата за Вихрен. Тогава треньор ми беше Филип Филипов, от който имам много добри впечатления. После се изредиха още няколко души на поста, преди да дойде Наджи Шенсой."

Президентът Константин Динев е съобщил лично на Абушев, че заедно с още двама футболисти от Вихрен ще поемат към Пловдив. Със завръщането си на Лаута, Рангел е мобилизиран да се докаже там, където е останал недооценен преди години. А и с трансфера си в Локомотив, правата му са откупени от Марица.

"Веднъж бях изпадал във "В" група с "Марица", надявах се да не изпадна и с Локомотив в "Б" група. Въпреки че не се разчиташе на мен, това би било неприятна част от визитката на всеки футболист."

През този период Абушев отказва да бъде преотстъпен в нискодивизионни отбори и трупа опит единствено в мачовете от дублиращото първенство.

"В тези отбори, ми предлагаха и допълнителни пари, плюс това което ми се полага от Локомотив. Доволен съм от това, че останах тук, тъй като успях да дебютирам в "А" група, което за мен е крачка напред в развитието ми. Обичам да ми е по-трудно и не се примирявам лесно", категоричен е още Рони. Решението му е да остане е мотивирано и от факта, че така ще бъде заобиколен от сериозни футболни имена, каквито през пролетта са Здравко Лазаров, Кирил Котев, Йордан Тодоров, Гара Дембеле, Георги Чиликов.

"От всеки един от тях научих много за футбола."

Пред членовете на фенклуба, Рангел Абушев говори и за връзката между фенове и футболисти.

"Не съм върл фен на Локомотив, тъй като това не е полезно за професионалните футболисти, които са длъжни да се раздават на сто процента, където и да играят. Няма да забравя и първата тренировка, на която трибуната беше пълна, а бомбички гърмяха от всякъде. Все пак в Марица ни посрещаха 5-6 човека, в Сандански малко повече. Футболът е за феновете и предпочитам да е пълно с такива, които ме освиркват, отколкото трибуните да са празни."

"Традицията футболистите да поздравят феновете си е чудесна. Особено, когато отборът е загубил. Лесно е да се тупаш в гърдите и да поздравяваш, когато си победил. Ние сме едно цяло и който не показва уважението си към другия, значи не е част от нашето семейство. Самият факт, че когато сме домакини побеждаваме с разлика доказва каква роля играе публиката за Локомотив", сподели още Абушев.

Той не успя да скрие разочарованието си от факта, че на 21-годишна възраст все още не получава шанс да се докаже, въпреки че редовно е насърчаван от треньорите, че и неговото време ще дойде.

"Всеки на моето място би се чувствал разочарован. За който това е без значение, значи няма работа в отбора. Все пак аз си знам колко сили съм хвърлял в подготовките, в контролите, на тренировките... Знам, че хората са казали, че думата "победа" седи единствено пред думата "труд"."

"И все пак аз съм реалист човек. Ако ми гласуват доверие в няколко мача и не успея да го защитя, сам ще усетя, че нещата тук няма да се получат. Аз съм от тези хора, които търсят грешките първо в себе си и умея да се самокритикувам. Не чакам друг да го направи, за да му се разсърдя. Ще продължавам да чакам шанса си, но истината е, че всеки млад играч може да придобие самочувствие единствено, когато е на терена, а не на пейката", впечатли още с думите си нападателя, чийто договор изтича идното лято.

"Късметът и може би малко характер ни попречиха да вземем победата в Перник. Имам си мое мнение, защо сме неубедителни като гости, но ще го запазя за себе си. Мисля, че най-добрият ни мач този сезон е този срещу Монтана, въпреки че тогава над всички бе един футболист", отговори на въпрос Рони, визирайки капитана Здравко Лазаров.

За пропуска си срещу Калиакра (Каварна), когато се включи като резерва, Абушев не спести и критики по свой адрес.

"Всичко се случи много бързо, без да искам да се оправдавам. Моя стара слабост е, че избързах и не обърнах внимание къде се намира вратаря. Ако бях съобразил навреме и при този добър резултат, щях да копна топката. Още ме е яд."

Абушев няма любим чуждестранен отбор, но поддържа на държавния тим на България, дори и в сегашното му състояние. Мечтата му е да играе с националната фланелка. Както и в някое от големите първенства в Европа. Желае да играе и срещу Ботев (Пловдив), но е разочарован от факта, че това няма как да стане тази година.

"Когато бях юноша ми бяха абонати и редовно им бележех", пошегува се младокът.

През свободното си време се разхожда, заедно с приятелката си. Учудващо, в сравнение с останалите си колеги в съблекалнята не само на Лаута, но и в почти всички футболни отбори, Абушев не слуша чалга. Предпочита хаус музика. Не е фен и на някой съвременен футболист. Идолът му е Марадона.

"Гледал съм много филми и клипове за него. Той е най-големият - и като футболист и като характер", отсече Абушев, неподозирайки, че мнението му се споделя от повечето от присъстващите фенове.

В заключение на интересния диалог, младият и начетен състезател цитира една от любимите си притчи, на които редовно се отдава по книгите.

" Отишъл един ученик при учителя си, за да го попита нещо, на което да не може да му отговори. В ръцете си държал пеперуда. Попитал учителя си, дали може да му каже жива ли е или не, като бил в готовност да я смачка, за да може учителят му да сгреши, каквото и да отговори. Той му отвърнал, че всичко е в неговите ръце."

"Нека феновете са олицетворение на ученика, а Локомотив бъде пеперудата. Така всичко ще бъде в ръцете на феновете", изненадващо заключи Абушев, в края на притчата и срещата си със запалянковците.

Източник: LPortala.net