
ЗАРЕЖДАНЕ...
Недялко Йорданов: Баща ми беше умъртвен пред очите ми с една инжекция от партийния лекар | ||||||
| ||||||
Навършиха се 78 години от деня, в който моят баща беше умъртвен пред очите ми с една инжекция от партийния лекар. Не успяха да го обесят фашистите, умъртвиха го три години след това неговите съпартийци. Устроиха му грандиозно погребение, градът беше в траур, беше 27 март 1947 година. Той беше само на 34. Кръстиха кораб и улица на неговото име. Три години след това го обявиха за народен враг, изключиха майка ми – двайсет и седем годишна вдовица от партията, защото не се отказа от него, оскверниха гроба му. Премахнаха името му от улицата и кораба, избиха с чук петолъчката от гроба му. През 1955 година го реабилитираха и отново възстановиха улицата и кораба на неговото име Асен Йорданов. След 10 ноември новоизлюпените демократи отново преименуваха улицата, а корабът потъна в бургаския залив от старост. Той беше поет, имам двадесет и няколко негови стихотворения. Наследил съм от малък тази негова любов към поезията. Майка ми доживя 80 години. Вече съм я надминал. Двамата не ме искат още, но вече ми се иска да ги видя. НА БАЩА МИ Цъфтеше вишната на двора... Как цъфтеше... И кой да знае... Този ден фатален беше... Една инжекция във вената... И гърч последен... На тридесет и пет е Той... А аз на седем. И след това... И след това... Ковчег огромен... И хиляди вървят... Ужасен спомен. И кървавите знамена... И все червени... И аз със майка си вървя... И тя със мене... Държи ме здраво... Да не плаче се опитва. Другарите... И няма поп... Нито молитва. И речи траурни... И някак си познати. Цветя отгоре... след последните лопати. И после вкъщи... Празно е... Ден първи. И плаче братчето ми... тя да го накърми. Гръдта й бяла...И не дава да я гледам. Вдовицата.... На двадесет и седем. Баща ми спи... Облечен и притихнал. За втори път му е... И той е свикнал. Бесилката... Преди... Спасен по чудо. И мислел – свърши това време лудо. Но то не свършва... Става по-жестоко. Нареждане от горе... От високо... И гробът... И портретът му избоден. Посмъртно обявен за враг народен. И сочат ме със пръст... Десетгодишен. Не бива...Този спомен е излишен... Години... И отново... По поръчка изгрява пак на гроба петолъчка. И улица... И кораб...Съжаляват.. На твойто име пак ги прекръщават. И днеска пак... Премахват ги отново... Табелките със чукове... Готово! Сега говорите си горе с мама... След толкова години пак сте двама. И казвате ми: "Още си далечко! Не бързай... Стой си там...Наш малък Дечко! Търпение... Съвсем не си излишен такъв осемдесет и пет годишен... Все още можеш... И все още важиш... Живей... А после всичко ще ни кажеш.“ |
Абонирайте се за mail бюлетина ни ! | |
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона. | ![]() |
e-mail: |
Трябва ли общините "Марица" и Родопи" да се слеят в Пловдив? | |
Да | |
Не | |
Не мога да преценя |
За контакти:
тел.: 0886 59 82 67
novini@plovdiv24.bg
гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg