Само да вметна,че малко след тунелите посока Пазарджик та чак след Пловдив,това НЕ е магистарла а 3-класен път!!!

Днес се прибрах от нашето прекрасно Черноморие.Имам една икона в колата,целунах я и тръгнах.Жив и здрав се прибрах,слава Богу!Малко след Карнобат,около 10 километра карахме със средна скорост 1.5 км/ч,километрична колона се образува.20 години съм шофьор,но в подобен капан не съм попадал,ужас ви казвам.Причината разбира се се оказа яка катастрофа между Опел Астра,90-95 година,и Ауди А 8,на 4-5 години.Опела беше смлян,гаранция има жертви.Аудито,беше що годе "добре".Та заради безумието на единия водач,ние стотици водачи пъплехме като охлюви в жегата.

Жалко за момичето. Лека му пръст. Живеем в скапано европейско безвремие. Загубихме всякакви човешки добродетели и ценностти. Нямаме ли нещото в себе си , нищо не става.

Запомнете,че пътя не е КОСМОС!

... отключваш колата, отваряш вратата и я изчакваш да седне ,като гледаш като затваряш вратата да не й притиснеш крака... или здраво стъпил с двата крака на земята ви се срещат погледите когато грациозно (или не толкова грациозно) се мята зад тебе на мотора и те прегръща отзад. Жената ,която ще возиш. Която съзнателно или несъзнателно си поверява живота в твоите ръце, умение, късмет и всичко останало ,което те пази на пътя. И едновремено с това нищо не може да направи срещу нещата които могат да те убият на пътя - липсата ти на умение, липсата на късмет, самозабравата която извира от младоста и чувството за неуязвимост. тя е човека ,които в момента в които ти позволи да я возиш ти подарява най-скъпото си и типично по женски най-вероятно и не го осъзнава. И от тебе зависи дали ще оцениш подаръка или ще я прегръщаш край пътя докато ти умира в ръцете защото си си мислил че се случват 3 неща едновремено ,а те са били 10 и убягналите 7 са следвали законите на физиката ,а не на младоста. Господ вижда всичко ,но не се меси и не слуша когато виеш като бито куче ,защото си смъртен и като такъв когато се срещнеш със смърта и тя не избере тебе - болката е точно толкова страшна. И след много години - когато ужким всичко е свършило - боли пак толкова. И искаш да се събудиш, но кашата от твоя и не-твоя кръв по ръцете, лицето и дрехите ви няма как да измиеш. Нито ужаса от това ,че си даваш сметка че при цялата ти мъжественост, себеотрицание, адреналин и всичко друго което ти идва на талази в момента няма какво да направиш и времето не работи за тебе и това не е филм. Затова следващия път ,когато тя седне до тебе в колата или те прегърне отзад на мотора - оцени какво ти се предлага и го оцени като мъж - а не като пикльо ,които е на път по най-страшния начин да намери себе си.

Лошото е ,че никой не си взима поука от такива трагедии. Всеки си мисли,че на него няма да му се случи, докато наистина не го сполети... Наистина -ВНИМАВАЙТЕ ХОРА никой не е застрахован!!! Не се мислете за БОГОПОМАЗАНИ, като се качите в колите си!!!

Някъде съм чела сигурно, но имаше една такава приказка: "Един миг невнимание-цял живот страдание!" Не знам за какво се е отнасяла, но за случая е много вярна. Жалко за момичето!! Бог да го прости! И водачът е млад човек-жалко и за него-стрес и последици, независимо от причината!

Поредният изгубен живот ... Колко жалко :)