© Plovdiv24.bg

Поне 2/3 от обитателите на "Столипиново" са безработни. По всяко време на денонощието около блоковете гъмжи от народ. Половината от малкото място се заема от играещи деца. Техните родители също са излезли на припек. Някои влачат вехтории за продан от врата на врата, а други са подредили сергии върху сгъваеми масички или върху купчина тухли и парче ламарина. На битаците в ромско-турската махала можете да купите гащи, чорапи, панталони, блузи, рокли, пакетирани храни и цигари - на цени, петорно по-ниски от тези в центъра на Пловдив. В много случаи стоката е една и съща, тъй като по-напредничавите търговци пазаруват именно оттук.

Преди започването на икономическата криза ромите са си намирали работа по градежите на хотели и сгради, също и по пътните строежи, макар и понякога на черно. След това обаче търсенето на работна ръка секнало и почти всички се потопили в сивата икономика - дребен алъш-вериш, където касовата бележка е непознато понятие. Много от тях не знаят ще има ли какво да вечерят, а краят на месеца им се струва по-далеч от края на света.

"Столипиново" е сложна бъркотия в етнорелигиозно отношение. По-голямата част от жителите му се самоопределят като турци. Те са мюсюлмани и у дома говорят на турски, а отделни баби и дядовци поназнайват някоя циганска дума. Другата част, може би 1/3, са роми християни. Повечето са православни, но усърдна дейност в махалата развиват и четири протестантски църкви. Ромите са от групата на бургуджиите, което се вижда от изкусните обкови по вратите и фасадите на къщите. Роми и турци се женят помежду си. Понякога се случва жената да не разбира майчиния език на съпруга си или обратно и вкъщи да говорят на български. Всички заедно празнуват Великден, Коледа, Шекер и Курбан байрам. "Ние сме мюсюлмани, но когато се боядисват великденски яйца, нашите деца плачат и затова и ние боядисваме", казва Милко.

Разбираемо, старите ги гони носталгия по соца. "Имахме работа по заводите и работилниците, даваха ни занаят още в казармата. А сега тук няма човек, който да работи легално. Нямат здравни осигуровки и почти всеки е болен от нещо", смята Асен Камбуров, един от ходжите в квартала.

Половината махала бяга от сиромашията в странство - най-много са в Германия и Франция, Дортмунд и Париж. Не е рядкост там да работят без договори, да спят в палатки или в автомобилите си и да се изхранват от евтините разпродажби в супермаркетите. "Изкарах 9 месеца в Ливърпул. Работих на автомивка и спестих 20 000 лв.", разказва Трайчо, шофьор на такси. Вози нелегално както всички в махалата. Той използвал целия си събран капитал, за да се ожени.

Източник: в. "Стандарт"