В същото време с 9% намаляват заявяващите, че празнуват Великден, без религиозният мотив да е от първостепенна важност за тях (от 40% на 31%). Едва 4% от анкетираните по принцип не отдават особено значение на този празник. 9% не честват Великден, защото този празник не присъства в техните религиозни и културни традиции.

Великден най-често е сочен като важен религиозен празник от столичаните, от висшистите, от хората на възраст между 40 и 59 години и от жените. Мъжете, респондентите между 30 и 39 години, както и жителите на областните градове по-често от останалите сочат, че честват празника без религиозният мотив да е определящ за тях.

Две трети от самоопределилите се като православни християни в настоящото изследване на НЦИОМ посочват, че ще празнуват Възкресение Христово като религиозен празник, а една трета ще празнуват, без религиозният мотив да е водещ за тях. Повечето от интервюираните, които посочват, че не са вярващи, също възнамеряват да празнуват Великден.

Промените, настъпили през последните години по отношение на празнуването на Великден, са свързани с известно намаляване на дяловете на хората, които боядисват яйца и купуват козунаци. Доколкото домашното месене на козунаци не компенсира намаленото купуване, логичното обяснение може да се търси в икономическите трудности, които българите изпитват. В масовите представи празникът традиционно се свързва с боядисването на яйца, с купуването на козунаци и с поздрава "Христос Воскресе!".

Над половината от българите твърдят, че посещават тържествените църковни служби по Великден. 98% от определящите се като православни християни посочват, че в семействата им се боядисват яйца за празника, 93% - че се поздравяват с "Христос Воскресе!" и 88% - че купуват козунаци.