Преди мачовете на Ботев с Локо, на гарата имало едно циганче ваксаджийче-потомствено жълтурче. Четкало обувките на минувачите и винаги питало: "Чичо, ти от кой си?" Хората му казвали от кой отбор са, а то викало: "само ботюф". Един машинист го слушал от кабината на локомотива и веднъж слязал да му лъснат обувките. Циганчето му ги лъснало и пак със същия въпрос и ... само ботюф. Машиниста го попитал дали може да се качи в локомотива да му лъсне резервните обувки и цигането се съгласило. Качили се в локомотива и машиниста заключил вратата. Хванал папагалчето и го "опънал". Понеже то много пищяло, машиниста натискал свирката на влака за да не се чуват писъците. Като приключил, пуснал циганчето да си ходи по живо по здраво. Цяла седмица цигането- папагалче не се вясвало на перона със сандъчето за лъскане на обувки, но гладът го принудил и то отново започнало да лъска обувките на пътниците, но вече си мълчало. Само когато от далече се чувала свирката на идващ влак, цигането тихо промълвявало: Ехххх, пак е**т някой путявист!!

Поздравиха го със стихотворението "Аз съм българче!"

Ернестооооо ()