©

Компенсацията му е дадена от Административния съд в града заради това, че нямал тоалетна и течаща вода в килията си. Това бе единствената удовлетворена от цял списък претенции, предявени както към дирекцията, така и към Министерството на правосъдието.

Ищецът е задържан на 18 май 1998 година. До 2009 остава в арест в София, както и в затвора в столицата. После е преместен в Пазарджик. Твърди, че през цялото време не са зачитани човешките му права, лишен е от право на вероизповедание и социален живот, както и от правото да завърши образованието си. 

Килията му била по-малка от изисканите минимум 4 кв. м, нямало течаща вода, не можел да ползва тоалетна. Бил лишен още от право на работа. Според него от лошата хигиена се разболял от язва. Нямал условия за трениране, фитнес уредите били на открито и при дъжд не можело да се ползват. 

Не можел да посещава и библиотека, нямал културен живот. Позовавайки се на практиката на Европейския съд за правата на човека, адвокатът му претендира за 10 000 лева обезщетение плюс законната лихва от датата на предявяване на иска - 4 септември 2015 година.

Димитър Георгиев е зад решетките заради убийството на 7-годишната си доведена дъщеричка Иванка. Убива я на 18 май 1998 година в землището на Вакарел. Момиченцето първо е жестоко пребито и душено.

Пастрокът разбива главата на детето с ритници, после го дави в реката. Пред съда заявява, че малката трябвало да ходи на училище, а нямали пари да я гледат. Деянието е в условията на опасен рецидив, отчитат магистратите.

Прокурор по делото за ужасяващото престъпление е Маргарита Попова, сега вицепрезидент на България, която убеждава магистратите да дадат доживотна присъда без право на замяна. Първоначално Димитър е поставен при усилено строг режим.

От справка на затвора се вижда, че Георгиев за целия си престой в килията не е подавал нито молба за продължаване на обучението си, нито за работа. Килията му е с площ 6,7 м, тоест - над изискания минимум. Не е подавал оплаквания за храната, а медицинските документи показват, че няма язва.

Искът му е частично уважен само в частта за липса на тоалетна и течаща вода. В Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража бездействието да се предприемат мерки за ограничаване на инфекциозни заболявания в затвора, като се осигури течаща вода и санитарен възел във всяка килия, не е сред примерите за изтезание, нечовешко или унизително отношение.

Но това противоречи на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, мотивират се магистратите. Липсата на течаща вода и санитарен възел в килията на ищеца водят до унижаване на неговото достойнство, до неподдържане на добра хигиена и разпространение на инфекциозни заболявания. Въпреки че Георгиев не страда от такива, са му присъдени 2000 лева плюс лихвите.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд.