Финалистите бяха селектирани от общо 183 получени предложения след двудневно обсъждане. Журито е с председател проф. Божидар Йонов (плакатно изкуство и пространствен дизайн) и членове доц. д-р Кристина Борисова (шрифт и калиграфия, НХА), Теодор Лулчев (графичен дизайн, НХА), проф. д-р Николай Младенов (плакат и визуална комуникация, НХА), проф. Георги Янков (плакат и визуална комуникация, НХА), Любен Генов (председател на СБХ), проф. Екатерина Русинова (член на СБХ и преподавател по графичен дизайн), Димитър Трайчев (член на СБХ и преподавател по графичен дизайн) и доц. д-р Стефан Серезлиев (преподавател по графичен дизайн, зам. -председател на Българската академична асоциация по комуникации).

Класираните за следващата фаза от надпреварата изображения отговарят на зададените технически и художествени критерии, като повечето залагат на комбинацията от картина и типография и отразяват важни за България символи.

Първата визия, която единствено използва изцяло шрифтовата символика, съдържа в един от буквените си знаци стилизирано изображение на планина, слънце и море.

Шевицата присъства ярко във второто одобрено предложение. Авторът е почерпил вдъхновение от древния български знак "маказ", който е елемент и от българските фолклорна носия и килимарство. За логото е избран този етап на маказа, който символизира "народ" - допирането на два триъгълника в центъра, придружени с три по-малки от двете страни.

Централен образ в третото предложение за лого е препускащият кон като символ на свобода и волност, на тракийската и прабългарската култура.

Стилизираната роза е основен елемент в четвъртата одобрена визия. Плетеницата от разноцветни кръгове изобразява сложността и многопластието на българската култура и история.

Петото предложение включва четири елемента, с които страната ни се асоциира най-често - слънце, роза, вода и плодородна земя, и е решено в лишена от орнаментика стилистика, напомнящ детска рисунка.

Основата на шестата визия е релефно изображение на животно от известните каменни плочи от Стара Загора, считани за едни от най-важните и ценни археологически находки в България и Европа. Логотипът съдържа характерни за българското народно творчество елементи, като централните знаци са соларни и се свързват с живот, здраве, любов и благоденствие.

Седмата кандидатура за ново национално туристическо лого отново залага на розата като символ, с който чужденците най-често свързват България. Концентричните кръгове са израз на безкрайност и взаимосвързаност на култура, история, фолклор и традиции. Открояващите се синьо и зелено представят богатството ни от природни дадености.

Седемте одобрени кандидатури ще бъдат изложени в продължение на една седмица в сградата на Министерството на туризма (ул. "Съборна" 1) и ще могат да бъдат разгледани от всички желаещи да се запознаят с новите предложения за национално туристическо лого. 

Те вече са публикувани и на интернет-сайта на институцията, както и в социалните мрежи. Целта е максимално много хора да се запознаят с тях и да имат време и възможност да изразят своето мнение.

Предстои да се проведе и жребий, в присъствието на нотариус, за определяне представителите на бранша и медиите, които ще участват в широкото жури и ще направят финалния избор на нова туристическа графична визия на България в края на април.

Общественото жури включва още представители на Министерството на туризма и на Българската асоциация по маркетинг, Българската асоциация на комуникационните агенции и Българската асоциация на ПР агенциите.

Провеждането на националния конкурс за ново туристическо лого цели да постигне устойчивост при изпълнение на европейския проект за разработване на стратегия за бранд България, приключил през 2013 г.

Конкурсът се организира със съдействието на НХА и СБХ и не е обвързан с изразходването на допълнителни бюджетни или публични средства от страна на Министерството на туризма. 

Победителят ще бъде поканен да изработи т. нар. brand book с графичната концепция и изисквания за използване на графичната визия на стойност 10 хил. лв.