Могилата е в тогавашните покрайнини на Пловдив и се намирала на мястото, където по-късно е построена пивоварна "Каменица". Разкопките са ръководени от един от най-известните археолози от онова време Борис Дякович, който първи описва ценния експонат. Маската е постсмъртна, датирана е към I век.

Изработена е от желязо, под формата на човешка глава с пластично оформена коса. Върху нея е апликиран сребърен венец от лаврови листа, който в тилната част завършва с възел. Принадлежала е на член на градската управа на Филипопол. 

През този период първенците, влизащи в Съвета, са тракийските вождове на племената, живеещи в околността. Това са одриси, койлалети и дии. Маската вероятно е принадлежала на одриски владетел войн. Изводът идва от факта, че е италийска изработка и вероятно е била поръчана в Рим. 

Койлалетите и диите воювали с империята, докато одрисите, с кратки изключения, били съюзници на Рим. Маската е реставрирана няколко пъти през годините и за съжаление при нито едно от проучванията не е открит подпис, който да ни съобщи името на собственика.

След предизвикалото фурор откритие почти цял век шлемът краси родните експозиции. През 70-те години е извършвана реставрация и укрепване на лицето от вътрешната страна. Впоследствие е върната в експозиция и стои там до 1995 година, когато изчезва при единствения въоръжен обир на музей в България.

Интересно съвпадение е, че числото 5 фигурира на няколко пъти в съвременната история на маската. Открита е през 1905 година, открадната през 1995-а и върната през 2015-а.

Доц. Кисьов е категоричен, че маската е била поръчана на крадците, тъй като те не се поблазнили от другите ценни експонати наоколо, а отнесли само нея.
Нападението става в неделя в 13 часа.

"Тогава музеят почиваше един час на обяд. Точно тогава нахлуват крадците", спомня си Кисьов.

Петима бивши военни се въртели на смяна като пазачи. Късата клечка издърпва 67-годишният Йордан Тихов. Той е на смяна, когато се позвънява на вратата. Отваря и вижда пред себе си двама мъже. Опитва да ги отпрати, обяснявайки, че е затворено, но те го разсейват. 

В един момент Тихов леко се обръща и следва жесток удар в тила му - по-късно ще се окаже, че раната е от дръжка на пистолет. Самият пазач е с пистолет на кръста, но така и не успява да го използва. След като е зашеметен, единият бандит го хваща за краката и го влачи през коридора. 

Хвърля тялото пред витрина, в която се пази византийско съкровище от 760 монети. Но апашите не са дошли за тях. Докато единият пази Тихов, другият му сваля обувката и влиза в съседната зала, в която са представени тракийски погребения. 

С подметката троши витрината, в която се съхранява маската-шлем. СОТ-ът писва, но бандитът взима експоната и с "колегата" си офейкват. Ченгетата са на мястото след 5 минути, но от обирджиите няма и следа.

"Открихме Тихов по кървавата диря. Въпреки тежката рана лекарите успяха да го спасят и живя години след това. Още тогава ми направи впечатление, че нищо освен маската не е пипнато. Нито византийското съкровище, нито златните венци, пръстените и другите експонати, някои от които дори вероятно с по-голяма стойност", обяснява доц. Кисьов.

Службите тръгват по следите на обирджиите, но за 20 години около местонахождението на маската има само косвени следи. По неофициална информация кражбата е поръчана от швейцарски колекционер. 

През времето се появява в офертите на аукцион в Швейцария и в Австрия, но светкавично била изтегляна, след като се разбира, че е крадена. 

През 2015 година официално е обявено, че маската е открита и е върната на Пловдивския археологически музей. Понеже е в лошо състояние, се налага да бъде реставрирана от Милица Илиева и през тази седмица вече бе поставена в експозицията. Около самото намиране през миналата година, се появи малко информация. 

Че е намерена в рамките на разследване по линия на културно-историческото наследство, водено от Специализираната прокуратура, при което са прибрани четирима трафиканти на антики. 

Загатва се, че търговец, който правел бизнес с тях, бил следен от антимафиотите и при операцията бил притиснат и доброволно предал маската. Отказват повече подробности, дори дали антиката е била в чужбина.

Сега служители на някогашната НСБОП се съгласиха да вдигнат малко завесата около разследването, но помолиха да останат анонимни.

"Нещата не са точно такива, каквито са оповестявани. Нарича се дезинформация и макар англичаните да са най-добрите в тази наука, и нашите служби ползват такива прийоми. Ще ви кажа, че през целия период знаехме във всеки един момент у кого и къде е маската", казва единият.

"Понякога обаче не може да се действа по независещи от нас причини", добавя той и цитира един от най-известните директори на ЦРУ Алън Дълес, че "разузнаването е мръсна работа и затова трябва да бъде поверена на джентълмени".

Службите установили, че кражбата на маската била свързана с друг обир в Пловдивския музей от онова време. Два месеца по-рано двама младежи успяват да отмъкнат оттам мраморни бюстове на богини, които по тогавашни цени струват половин милион лева. 

Двете групи били свързани и "работели" по поръчка на силоваците от ВИС и СИК. По-късно маската била продадена в чужбина.

Истината за повторното откриване е леко преиначена, обяснява човекът от службите. Маската била намерена в частна колекция и откупена от изключително богат българин, който платил само от патриотични подбуди - за да може отново да краси музейна експозиция. 

По медиите тези дни се завъртя информация, че маската струва 3 млн. евро. Източникът ни от службите обаче обяснява, че стойността й е далеч по-ниска - между 50 000 и 200 000 евро. 

Спецът коментира, че наистина е прекрасна изработка, но има няколко подобни в Италия, Германия и Франция, което донякъде понижава цената на черния пазар. Няма нищо общо с одриския цар Терес, който въпреки че живее векове по-рано, на някои места бе посочен като "собственик" на шлема. 

Около стойността на истинската маска на Терес, чието откриване от д-р Георги Китов и съпругата му Диана Димитрова, предизвика истински фурор, също имаше спорове. Самият Китов заяви: 

"Съкровището е безценно. С него може да се плати външният дълг".

Шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров нетипично бе по-умерен и обяви, че на евентуален търг цената на находката може да стигне до 50 млн. евро. 

Според експерти обаче, въпреки че маската на Терес е златна, едва ли би надхвърлила 1 млн. евро, като се позовават на други подобни, които са били продавани.