До решението на избор на имената се стигна след заседанието на специална комисия, оглавена от зам.-кметът Амелия Гешева. 

А предложенията са за ул. "Генерал Никола Иванов", ул. "Метрополит Максим", ул. "Генерал Георги Вазов" и ул. "Константин Моравенов". 

Кои са тези личности представя Plovdiv24.bg. 

Генерал Никола Иванов е български офицер, началник на Щаба на войската през 1894-1896 година и министър на войната (1896-1899), командир на Втора българска армия през Балканските войни от 1912-1913 година. Ръководи обсадата и превземането на Одринската крепост (март 1914 г.). Роден е на 2 март 1861 г. в Калофер. Участва като доброволец в Руско-турската война (1877-1878). След войната, през 1878 г., постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив. През 1879 г. е произведен в чин подпоручик. След това, същата година, като младши офицер е назначен в Източнорумелийската милиция, като служи в 1-ва и 2-ра пехотни пловдивски дружини. На 9 февруари 1881 г. е повишен в чин поручик. Участва в Съединението. Генерал от пехотата Никола Иванов умира на 10 септември 1940 г. в София.
Максим Скопски и Пловдивски, със светско име Марин Пенчов Пелов, е висш български духовник и църковен деец, митрополит на българската Скопска епархия от 1892 до 1894 (или 1895) година и митрополит на българската Пловдивска епархия от 1906 до 1938 година.

Митрополит Максим е роден на 14 септември в 1850 година в Орешак, Троянско, тогава в Османската империя. Първоначално завършва Киевската духовна академия и после работи като учител в Троянския манастир, Клисура и Пловдив. Той участва дейно в акциите на Българската екзархия, които са с цел подкрепа на европейската общественост към българското население, което пострадва след Априлското въстание. Митрополит Максим е участник в националноосвободителното движение, съратник на Васил Левски, член на комитетите на ВРО (Вътрешната революционна организация) в Троян и Клисура. При потушаване на Априлското въстание, като временно изпълняващ поста на пловдивски митрополит, събира данни за турските зверства в епархията, заради което е принуден да бяга в Русия. Управлява Пловдивската епархия от 1906 г. до смъртта си през 1938 г. Погребан е в двора на храм "Успение Богородично" в Пловдив. 

Генерал Георги Минчов Вазов е роден на 17 януари 1860 г. в гр. Сопот. Брат е на писателя Иван Вазов. По време на Руско-турската война работи като писар в руската администрация в Свищов. Завършва Одеското юнкерско училище в Русия с чин старши портупей юнкер и се завръща в България. При пристигането си във Варна е произведен в чин подпоручик. По-късно е прехвърлен в Източнорумелийската милиция. В Пловдив Георги Вазов е назначен на 11 декември 1881 г. като субатльор офицер в 1-ва пловдивска дружина. През 1906 г. е повишен в чин генерал-майор. През Балканската война е назначен за началник на военните съобщения и транспорта. По-късно става военен губернатор на Лозенград, след което е началник на Източния сектор при Одрин, който ръководи и по време на настъплението на съюзническите войски два месеца по-късно, при което Одрин е превзет. Министър на войната в правителството на Стоян Данев и в правителството на Васил Радославов. Повишен е в генерал-лейтенант. През 1922 година в Женева написва своите "Спомени от Балканската война". Генерал Вазов е автор на десетки статии в областта на военното дело. Генерал-лейтенант Георги Вазов умира на 13 август 1934 г. в София.

Константин Душков Моравенов (1811 -1880 г.) е общественик от времето на Българското Възраждане. Получава училищно образование на гръцки език в родния си Пловдив и в Брашов. По собствените му думи усвоява добре български едва в зряла възраст, към 1845 г. До 1866 г. живее в Пловдив и води там търговия. Посмъртно издадените негови спомени са важен извор за обществения живот в града по време на църковно-националното движение. Най-известният му труд е "Памятник на пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание", който дава важни сведения за картографското и административното устройство, за икономическото и политическото развитие на Пловдив в средата на ХIХ в. Участва активно в обществения живот на Пловдив, в борбата за независима българска църква и срещу гъркоманството. През 1866 г. се преселва в Цариград, за кратко време е ковчежник на новоучредената Българска екзархия (1872). Завръща се в Пловдив през 1875 г. След Освобождението служи в председателстваната от Йоаким Груев съдебна комисия и е първият назначен нотариус в Пловдив.