- Оправдаха ли се очакванията ви за развитие на компанията в България?

- В много голяма степен да. Ще започна с екипа. В него имаме 12 български специалисти, както и 40 украински. Право за постоянно пребиваване в България имат над 60 украински софтуерни специалисти на Speedflow group, но не всички са постоянно тук. Това беше част от уговорката със служителите. Наели сме един цял етаж от нов бизнес център в Пловдив, като в момента използваме половината от него. Другата половина ще поеме разширението на екипа ни. Продължаваме да следваме основния си предмет на дейност: изработваме софтуерни продукти за големи телекомуникационни компании в САЩ, Азия и Европа.

Извършваме пълния бизнес цикъл - производство, поддръжка и продажби на двуезични системи за телеком оператори, както и бекофис системи за тях. Ние сме избор №2 или №3 като сервиз провайдър на големи компании в далекосъобщенията като Deutsche Telekom, Vodafone, Orange, Telekom Austria, Telenor и др. Второто направление от дейността на "Спидфлоу България" ЕООД е т.нар. софтуер сървиз - това са различни дейности, които са съобразени със спецификите на клиента и на регулаторните изисквания на национално и международно ниво.

- Какво се промени в "Спидфлоу България" с преместването, пазарите?

- Пазарите не са променени. Преместването на част от екипа в България преследваше важна цел - да бъдем по-близо да нашите европейски клиенти. Клиентите ни идват тук на бизнес срещи и за оперативна работа безпроблемно, което не можем да кажем за предишната си работа в Украйна. До 2014 година нашите два оперативни офиса се намираха в Украйна - в Одеса и Харков, но чувството за несигурност и външна заплаха ни подсказа решението да преместим колкото се може повече служители в България.

Около 30-35 на сто от клиентите ни са компании от ЕС, още толкова са от САЩ и Канада, в Катар и Близкия изток - около 20-25 на сто, и останалите 5-10 на сто са от Индия. Индийските клиенти са фирмената ни гордост, защото Индия се смята за №2 в света като производители на софтуер. Ако използваме българската поговорка - ние продаваме на краставичар краставици. И то много качествени. Точно затова пазарът ни в Индия расте. Имаме вече и първия си български клиент - транспортна фирма, за която създадохме софтуер.

- Как финансирахте българската си инвестиция?

- Все още нямаме пълна финансова година работа в България, не сме направили първия си счетоводен годишен баланс, но е ясно че засега "Спидфлоу България" не е източник на доходи, а е източник на разходи. Инвестицията е на фирмата майка от Великобритания Speedflow Communications Ltd. По договор с нея тя инвестира, а "Спидфлоу България" ЕООД извършва дейност. Стойността на инвестицията вече надминава 1 млн. евро. Това е капитал, вложен в инфраструктура - имаме петгодишен договор за наем на офиси, в техника, в легализация на документи на служителите, в заплати.

Засега в България ние нямаме продажби, имаме само покупки и тяхната стойност съвпада с инвестираните тук средства. Нямаме банкови кредити и работим със собствения си оперативен капитал. Според нашите одитори в Англия нашият бизнес тук вече е толкова отворен и на светло, че можем да станем публична компания и да пуснем акции на борсата. Но засега нямаме такива намерения.

- Какво ви смущава в борсовия начин на привличане на средства в България?

- Работата със собствен капитал е дисциплинираща и е съществена за корпоративната ни култура. Ако станем публично акционерно дружество, това ще означава да делим печалбата си с акционерите, а ние още не сме готови за това. Аз знам само единици софтуерни компании, които са станали публични акционерни дружества (в България "Сирма груп" излезе на борсата, а това планира да направи и "Алтерко" - бел. ред.).

В Русия и Украйна, които са на 3 и 4 позиция в света по аутсорсинг бизнес, бяха направени опити за емитиране на акции от компании с 5000 до 12 000 служители и офиси по цял свят. Това стана през 2010-2011 година. Сега стойността на акциите им е едва 30 на сто от стартовата цена. Като продуктова фирма "Спидфлоу България" е много по-лесно икономически предвидима в сравнение с всяка аутсорсинг компания. И ако ни потрябва допълнителен капитал, мисля, че ще имаме много възможности да го получим, без да се налага да достигаме до фондовата борса.

- Откъде ще дойдат продажбите на българското дружество?

- Разработваме два нови проекта, които очакваме да продаваме и да получаваме приходи от продажбите им. Единият проект - "Кол деск", е предназначен за малки и средни кол-центрове. Още в първия месец имаме интерес от 30 клиента, които искат да направят само една кампания по телефона или пък имат по-дългосрочни намерения. Предимството на продукта ни е, че с "Кол деск" ние можем да стартираме бизнеса на клиента в рамките на 24 до 48 часа. Водим преговори с френска фирма, която иска с този продукт "Кол деск" да работят от 30 до 80 български служители. Ние ще ги наемаме тук, в Пловдив.

Другият продукт има по-дълъг стартов цикъл - сега го патентоваме в България, после защитаваме софтуера с авторски права. И чак тогава ще можем да го анонсираме. Очакваме чрез втория ни продукт да реализираме по-голям относителен дял на продажби, отколкото с първия. Той е предназначен само за Европейския съюз и е за крайни клиенти.

- Имате ли трудности при подбора на персонал тук?

- Да, и точно това е една от причините да запазим офиса си в Харков. Там има 250 000 студенти, така че по-лесно намираме талантливи софтуерни специалисти. Екипът в Харков ни дава възможност да реагираме, когато се появи възможност за бърза експанзия на нови пазари. Например работата ни с клиенти от Катар и Близкия изток се разви лавинообразно и трябваше да добавим специалисти, които са от средно към ниско ниво. Докато служителите в България са от високото ниво, имат по-добри комуникативни умения.

- Как една сравнително неголяма софтуерна компания като вашата успява да навлезе на нови пазари?

- Тук отдавам дължимото на личните качества на нашия търговски мениджър Ако Гурджинян и съсобственик в "Спидфлоу груп". Лично негово постижение са разработката на пазарите в Канада, Катар и Индия. Господин Гурджинян започна най-напред с лични познанства с бизнесмени от регионите и постепенно разви търговска концепция за навлизане на тези пазари. Неговият принцип е: един бизнес е добър тогава, когато е взаимно изгоден за продавача и купувача.

- За колко време планирате да възстановите средствата, инвестирани от компанията майка?

- Нашият бизнес план предвижда това да стане за 3 години. Смятам, че инвестиционната част от проекта "Спидфлоу България" ще приключи до средата на 2017 година и фирмата ще стане генератор на доходи. Иначе казано, ще се справим с около една година по-бързо. Основният фактор за оптимизма ми са новите два проекта, които разработихме в Пловдив, както и търсенето от страна на европейски клиенти. Всеки 2-3 седмици клиентите ни от ЕС идват в Пловдив, за да работим по проектите, и това е голямо предимство - напредваме бързо, защото имаме информация от първа ръка какво точно иска клиентът.

- Кои са недостатъците на българската бизнес среда?

- Основната трудност е, че в България всичко се случва бавно. Сроковете са относително понятие. Да вземем заявените от държавата срокове за издаване на документи за работа. Винаги има забавяне. За съжаление много зависи от човека на гишето, а не от системата. Ние имаме опит от работа в Украйна и опит от работа в Англия. В Англия има система и тя работи безотказно и тя е почти еднаква за всички. В Украйна е другата крайност - имаме обявена система, но тя работи зависи за кого. В България има обявени правила за всички, като в 75 на сто от случаите работи, както е обявено. В останалите 25 на сто слабият човешки фактор в администрацията забавя работата.