Музеят разполага с шест фонда, включващи над 50 000 културни ценности. В него са запазени вещи, принадлежали на някои от най-видните за България и българите личности, свързали живота си с Пловдив. Сред тях са имената на Митрополит Паисий Пловдивски, Натанаил Охридски, Атанас Самоковлиев, Божидар Здравков, Ангел Букорещлиев, Иван Мърквичка, Недко Каблешков и други.

На музея като институция се пада задължението и отговорността да опазва това, което ни е завещано от нашите предци. В продължение на десетилетия специалистите обогатяват музейните фондове, за да може съхраненото в тях да бъде предадено на бъдещите поколения.

Традицията продължава да живее чрез музейните колекции. Сред тях се открояват: пастирска дърворезба, шевици, музикални инструменти, обреден реквизит, медни съдове, накити, традиционни и градски костюми, мебели и интериор, оръжия и църковна утвар. Всяка една от тях разказва истории за отминали времена, които илюстрират бита, културата и моралните норми на тогавашните люде.

Движимите културни ценности в музея са част от нашето богато наследство. Много често в тях е заложена определена символика. От една страна, те са носители на плодородие и благоденствие, а от друга имат апотропейни функции, които пазят човека от зловредни влияния. Например, шевицата и накитите се свързват с жената, а оръжието и маската - с мъжа. Змеят може "да гарантира" урожая или пък да защитава от природни бедствия дадено селище и неговото землище.

Съвсем сигурно е, че и нашият музей си има свой змей-стопан, който бди над него, за да може да устоява на бурите на времето. От разстоянието на своите 100 години Музеят с право може да се нарече "живата памет" на поколенията. Той претворява наследството в разказ, който свързва с невидима нишка минало, сегашно и бъдеще.

Изложбата "СТОпан на наследството" ще продължи от 20 април до 31 май. Във връзка с кръглата годишнина РЕМ-Пловдив организира научна конференция на тема: "Традицията в народната култура", която ще се проведе на 21 и 22 април.

Темата на конференцията е обвързана с личността и научното дело на най-изтъкнатия български родоповед - Стою Шишков. Човекът, който пръв осъзнава и успява да осъществи идеята за създаване на Окръжен музей в Пловдив, където да се запазят за идните поколения материалните и духовните следи на миналото. 

Стою Шишков е един от малцината български етнографи, за които с право може да се каже, че изследва всички дялове на богатата народна култура. Те обхващат проблеми, свързани с населението на определената област, език, характер, поминък, облекло, жилища, домашен живот, народни суеверия и вярвания, въпроси от жизнения цикъл, фолклора и др.

Тематичната линия на научната конференция "Традицията в народната култура" предоставя на изследователите възможност за разглеждане на широк кръг от проблеми. Народните традиции са основен елемент на културното наследство. Задачата за съхранението им стои пред всяка "жива" култура. Традициите са нравствените корени и устои на нацията, поради което трябва да бъдат съхранявани и предавани от поколение на поколение.

В условията на глобализация, съхранението на традициите запазва историческата ни памет и нашата национална идентичност. Темата "Традицията в народната култура" предлага всеобхватност на изследователското поле, което дава вазможност за анализ на различни проблемни кръгове, да представят богатата традиционна култура във всички нейни измерения. В конференцията ще представят научни доклади 59 видни изследователи на традициите, представители на 33 различни институции от страната и чужбина.