Само Хонконг ни изпреварва по дял на учениците в тази група - 9,5%. Сравнително висок процент деца докладват същото в Япония (8,9%), Катар (8,8%), Тунис (8,6%), Латвия (8,4%). Делът на децата с това оплакване у нас е двойно по-висок от средното за ОИСР - 4,3%. Макар и с по-малка разлика, у нас повече деца се оплакват общо от различни видове тормоз (24.7% при 18.7% за ОИСР) и че им се присмиват поне няколко пъти в месеца (12.4% у нас, 10.9% в ОИСР). Една трета от деветокласниците тук се чувстват аутсайдери в училище (в ОИСР делът е около 17%). За пръв път изследването, което измерва знанията и уменията на деветокласниците по математика, литература и природни науки, огласява данни за физическото и емоционално състояние на децата. 

Те са на базата на анкети за удовлетвореността от живота, очакванията за бъдещата реализация и техните притеснения. Нивото на стрес сред деветокласниците в България обаче е съизмеримо с това на техните връстници по света.

Българчетата са подобаващо амбициозни и като никога, стоят добре по удовлетворение от живота - по дял на доволните сме на 13-о място сред 70 страни и административни райони. Много смесена е картината по отношение на удовлетворението от живота - у нас и доволните са повече, и недоволните. Висока степен на удовлетворение от живота декларират 42,8% от децата у нас при 34,1% средно за ОИСР и благодарение на това сме на 13-о място по щастие в класацията. Ако недоволните в ОИСР обаче са 11,8%, то у нас са 13,9%. 

Децата у нас са в златната среда що се отнася до обичайните тревоги в училище - 55% от деветокласниците казват, че се притесняват много, дори да са добре подготвени за изпит. Толкова е делът на тази група и в ОИСР. Почти половината ученици у нас - 46,2%, се оплакват, че много се напрягат, когато учат. За всички страни средно делът на заявяващите това е 36,6%. 61% от българските ученици се притесняват да не получат ниски оценки. 

На фона на връстниците си в другите страни нашите деветокласници изпъкват с амбиции - 67,2% от тях казват, че искат да са от най-добрите ученици в класа си при 59,2% средно за ОИСР. 93,9% от българчетата казват, че искат да могат да избират от най-добрите възможности, като завършат (92,7% за ОИСР). 

Родителите у нас се проявяват в различна светлина - от една страна, се интересуват по-малко от училищните дела на детето си, но пък от друга - по-често помагат при проблеми. 84,1% от българчетата казват, че говорят с родителите си след училище (86,1% за ОИСР), а 83,8% казват, че семейството се интересува какво става в училище (93,5% средно за изследването). 93,7% от нашите деветокласници обаче получават родителска подкрепа, когато имат трудности в училище, докато с това могат да се похвалят 90,6% от връстниците им в другите страни. 

По начин на прекарване на времето извън училище децата у нас не се различават съществено от връстниците си и даже в някои отношения стоят по-добре. У нас например 78,3% от 15-годишните спортуват преди или след училище при 69,8% средно за ОИСР. По "висене" в интернет губят повече време спрямо средното за всички страни, но пък по това си приличат с другите европейчета. 

През седмицата децата у нас "прахосват" 187 минути дневно в интернет при 146 минути средно за ОИСР. Изглежда много, но толкова са в мрежата и 15-годишните в Швеция. Каквото е изпуснато през седмицата, се наваксва през уикенда - тогава дневният престой във виртуалното пространство се покачва на 211 минути, но толкова е и в Испания, Великобритания и др. Горе-долу по средата сме и по дял на децата, които закусват преди училище - 74,7% у нас, 78% за ОИСР.