ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
Знаете ли защо Пловдив се казва точно така?
Автор: Екип Plovdiv24.bg 22:40 / 15.06.2017Коментари (8)63729
©
Като най-древния град в Европа, Пловдив има и безброй имена. От Пулпудева, през Флавия и Филипополис, Улпия и Тримонциум, до днешното Пловдив, градът е бил наричан по десетки различни начини през вековете. Най-древното известно име е Евмолпиас или Евмолпиада, както свидетелстват древните гръцки писатели и хроникьори. Хилядолетия преди това обаче на това място са живели древни тракийски племена.

Когато траките идват в Пловдив, на мястото живее местно население, което е било принудено да напусне терасите на пловдивските хълмове. Тази предоисторическа епоха не е оставила повече сведения и не е ясно нито какво е било това население, нито какво е било името на града в онази древна епоха. По тези места траките остават повече от две и половина хилядолетия. Върху Трихълмието те са имали свое селище, което по-късно са обградили с крепостна стена, пише д-р Васил К. Пеев в своите проучвания за миналото на града. От тази епоха също обаче има оскъдни сведения и историците и филолозите не са на едно мнение кое е било най-старото тракийско име на града.

Така се приемат сведенията на древногръцките източници, че най-старото известно име е Евмолпиас или Евмолпиада. Произходът идва от прилагателното "евмолпиос", което значи сладкопоен. То се свързва със славата на легендарния тракийски владетел и певец Евмолп или Евмолпиас. Любопитна е неговата история - той бил легендарен тракийски владетел, син на Посейдон и Хиона, която, за да скрие прегрешението си с Борей (северния вятър), хвърлила новороденото си в реката. Посейдон го спасил и го пренесъл в Етиопия, за да го отгледа там Бентесикюме.

Други историци смятат, че името се е наложило по-късно по аналогия, защото в града е просъществувало племе чак до римската епоха, наречено евмолпийци по името на своя родоначалник. Доказателство за това е надпис, намерен в града и превърнат в музеен експонат. Името обаче не е от тракийски произход и затова като най-приемлива се явява версията, че е дадено на града под влиянието на гръцките колонисти. Смята се, че то е съществувало успоредно с наименованията Филипополис или Филипопол, а през римската епоха градът се е наричал още Тримонциум, Улпия и Флавия.

Това е било по времето на третата династия от създаването на Римската империя, наричана Антонините. Писателят Амиан Марцелин нарича града Eumolpias Vetus (Старият Евмолпиев град). При разкопки в Пловдив са намерени медальони и оброчни плочки, от които се вижда, че тук е имало племе кендриси, както и посвещения на Аполон, наричан Кендрисийски. Същото име е било давано и на обществените спортни игри, продължавали по няколко дни. Те са се провеждали в чест на Аполон Кендрисийски. От това става ясно, че култът към бога на слънцето е бил възприет от траките и почитан в много ранна епоха.

Има сведения, че върху Джендем тепе, наричано още Младежкия хълм, някога е имало храм на Аполон. Там са открити обширни основи, фрагменти и оброчни плочи, някои от тях с надпис "Кендрисо Аполони". Това тракийско име се е запазило със столетие и се предполага, че идва от тракийското Кедрисос или Кендрисос. Но най-познатото и популярно име на Пловдив в древността е Филипополис или Филипопол. Основната хипотеза е, че то е дадено на града от македонския цар Филип II Аминта, който превзема Тракия през 341 г. пр. Хр.

Той си дава сметка за голямото стратегическо и икономическо значение на града и го превръща в първостепенна крепост, в която е разквартируван силен гарнизон. Но според други историци, владетелят е бил във Филипопол само няколко пъти. Според тях, градът е наречен не на бащата на Александър Македонски, който разрешил единствено на днешния гръцки град Филипи да носи неговото име.

Другата версия е, че Филипопол е наречен на други двама императори, носещи същото име - единият е Филип V, който управлявал Римската империя в продължение на 26 години и укрепил най-вече Филипопол. Той дал дъщеря си за съпруга на тракийския владетел Терес ІІ, който управлявал Тракия от Филипопол. Другият император се наричал Филип І Арабина, който вложил много средства за изграждането на града. Това станало, докато той бил император и през 274 година решил да отбележи 1000 години от създаването на град Рим. Тогава отпуснал огромни средства за облагородяване на главните градове на провинциите. Така Филипопол станал много по-красив.

В някои от по-старите карти градът още се нарича с това древно име. То е в основата и на имената, дадени на Пловдив от временните му окупатори, какъвто е случаят с турите, нарекли града Филибе, пише д-р Васил К. Пеев. За пръв път името Пулпудева е споменато от историка Йорданес през 551 г. Смята се, че това наименование произхожда от първоначалното Филипо-дава, втората част от което означава крепост, селище, град на езика на траките. Много спорове предизвиква теорията, че траките са предавали името на града от филупу - пилипу - пулпу. Друга теория е етимологичната - дева на тракийски означава град, а пулпу е езеро.

Някога река Хеброс е обграждала града, а точно под Трихълмието, на мястото на Чифте баня, Съдебната палата, Тунела и гимназия "Св. св. Кирил и Методий" е имало голямо езеро. Някои стари автори наричат Пловдив и Понерополис и Калибе, което означава колиба. Известно време градът е носил и името Тримонциум (Трихълмие), особено по време на династията Антонини, тъй като акрополът му е бил застроен върху трите свързани помежду си тепета на града - Таксим, Небет и Джамбаз тепе.

По време на римската епоха, когато управляват Флавиите, на града е било дадено името Флавия, а жителите му получават граждански права по римските закони. Пак по това време Пловдив е бил наричан още Улпия, Неокор и Метропол, доказват сечените по онова време монети. По време на кръстоносните походи някои писатели споменават града като Принепопл, Синопл и Финепопл.

Смята се обаче, че тези имена се дължат на невежество и неправилно произнасяне на истинското име. По същия начин стои въпросът и с турското име на града - Филибе, което в началото на XIX век помаците произнасят като Хилбьо или Юллбьо. Най-големи спорове в науката произтичат около днешното название на града - Пловдив. Няма единно мнение, но се смята, че то произхожда от някогашното Пулпудева.

Пловдив, според Константин Иречек, е бил наричан градът от сърби и българи, макар да е "безсмислено тълкуването му с българското плодин - плодородие или пладне - юг". Има много източници, които посочват Пловдив като име на града - писмените сведения, оставени от граждани на Рагуза в Далмация, които пътувайки за Цариград молят султана за сключване на съюз. Искането е изпратено от Пловдив на 18 октомври 1430 г., а градът е обозначен като Плоудин.

Наименованието е прието от сръбските летописци, пътешественици и търговци - през 1458 г. Дубровнишкият сенат пише "Плоудину", в тъжба от Дубровник се споменава "Ад Плоудинум", а през 1530 г. пътешественикът Курипешич пише "Плаудин".
В Люблянския български сборник от XVI и XVII век, наред с името "Пловдин" се среща и "Пловдив", като съвременният вариант е използван в български ръкописи от 1636 и 1687 г. Името Пловдив се налага от Найден Геров при започване на борбата за църковна независимост през 1850 г.

Това става чрез многобройните му ученици, техните родители и целокупното българско население, което веднага го приема и разпространява в противовес на турското Филибе и гръцкото Филипополис, пише д-р Васил К. Пеев. Пловдивските гърци веднага възразяват срещу името, казвайки че налагането му означава въстание. Геров успява да отбие нападките и клеветите. През 1867 г., когато се правел ремонт на търговската чаршия по днешната т. нар. Малка Главна улица, един чирак написал върху тенекиена табела името Пловдив и я заковал на фасадата на магазина, в който работел.

Гъркоманът Кацигра пръв забелязал надписа и наредил майсторът на чирака веднага да откове табелата и да я прибере. Кацигра докладвал за случая в митрополията, а чиракът скоро бил арестуван в полицейския участък. При разпита момчето признало, че е заковало табелата и посочило учителя си като свидетел за смисъла и значението на думата. Просветителят също бил призован и обяснил, че става дума за старобългарско име на града, използвано от всички българи. Така чиракът бил освободен, а името Пловдив започнало да се разпространява безпрепятствено.

Източник: Камен Колев/"Десант"








Зареждане! Моля, изчакайте ...
0
 
 
Днешните български земи са имали различен официален език през Римската епоха. Днешна Северна Българи, както и Влахия, последната тракийска територия(даките са едно от големите тракийски племена и това вече никой не оспорва) са превзети сравнително късно, когато Рим вече е типична империя, а това става по времето на Октавиан. В дн.Северна България и в Дакия, която е завзета окончателно чак в началото на 2-ри век, е наложен латинският език и това личи от запазените надписи, над 90% -на латински. Всички важни градове на север от Стара планина с изключение на Варна, Балчик и няколко малки са латински названия. Обратно, в цяла Южна България и цяла дн.Македония, официалният език си остава гръцкият. Римляните са били обиграни и печени политици, гръцкият си остава официален в почти всички територии, където е стъпвал Александър Македонски Велики и го е наложил 2-3-4 века по-рано(разните области Рим завзема по различно време) Почти всички надписи в Южна България и Македония са на гръцки, с изключение на Стара Загора(Аугуста Траяна) всички големи градове и тези по крайбрежието на Черно и Бяло море са с гръцките си имена или с видоизменени тракийски. Тримонциум се среща само на няколко пъти, а Улпия е лепнато на сума ти селища - така както днес Велико, Голямо и Малко, Ново и Старо
0
 
 
За съжаление, май хората са проблема ... или много оскотели или яко гъзари - нивото пада с всяка година ...
+1
 
 
Да,пришълците трябва да научат,в какъв древен град живеят и да го пазят ЧИСТ!!!
+2
 
 
А славянобългарските имена Плъвдинъ (Пловдинъ), Плъдинъ (Пълдинъ, Пълдень, Полдень), Плъвдивъ и накрая Найден-Геровото Пловдивъ?
+5
 
 
В колекцията на починалия неотдавна Димитър Костов(лека му пръст!) има две монети с надпис Филипопол, които са датирани за около 400 години преди да се е родил Филип Втори Аминта. Даже повече. Този Филип нито веднъж не е стъпвал в нашия град, направил е опит да го превземе, разрушил е една от крепостните стени и неговите отряди са влезли в града, но точно в града изяли голям бой, оставили много убити и позорно са се измъкнали, спасили са се с бягство. Така че, не само че не е строил нищо, ами даже е разрушил част от града. Според професор Апостолидис(родом от Пловдив), преподава в Солун, името Филипополис е буквален превод на Пулпудева.
-3
 
 
Е,да де,ама я кажи ГУСТО,МАЙНА Пловдив!Някакси не става...
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.

Още новини от Новини от Пловдив:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Март 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Стрелба в Москва
Бомби в училищата
Мигрантски натиск към България
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Кой е най-успешният демократичен кмет на Пловдив през последните години?
Д-р Гарабед Томасян
Спас Гърневски
Д-р Иван Чомаков
Славчо Атанасов
Иван Тотев
Здравко Димитров
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: