ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Читателски
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Чудно приказна родопска красота на 67 километра от Пловдив
Източник: Plovdiv24.bg 16:17 / 16.09.2017 Отпечатай Изпрати
©
Има едно село в България, за което местните твърдят, че е било част от Европейския съюз далеч преди официалното приемане на страната ни през 2007 година, образно казано. Забърдо се намира в Южен централен регион на България и е част от община Чепеларе, област Смолян.Селото е разположено терасовидно по двата бряга на Забърдска река на 1250 м.н.в. Отстои на 215 км от София, на 67 км южно от Пловдив. До селото води асфалтиран път от главното трасе Пловдив-Смолян. Старото име на Забърдо е Чукуркьой (село в дол).

Село Забърдо е изходен пункт за природния феномен Чудните мостове - 4 км - и за много планински хижи в Родопите (хижа "Персенк" -3 часа, хижа "Изгрев" -5-6 часа, хижа "Кабата" -1,30 часа или изкачване до връх Персенк - 2074м, 2 часа).

Първите славни мигове от историята, от които има следи до днес, са в крепостта Заград на високия скален връх Чуката (1427 м) преди селото, непристъпен от северната си страна, в чието подножие се намират две от Човешките (Челевешките) пещери - Тъмната (Тьовната) дупка и Сливова дупка. В най-високата точка е установено наличие на светилище, което е съществувало близо около 4 века, а в подножието има запазени три тракийски надгробни могили.В южното подножие на върха, на около 700 м е разположен тракийски могилен некропол.

Откритите по склоновете на крепостта фрагменти от питоси и глинени съдове от ІV в. сл. Хр. сочат, че най-вероятно крепостта е използвана от траките и в по-късните епохи от тракийското племе сапеи. Историците сочат, че на територията на Средните Родопи досега са регистрирани само три тракийски крепости, от които "Заград" е най-старата.При проучвания през 2007 г., около крепостта са намерени кости на на жертвено животно на около 3500 години.

След частичните проучвания цялостни археологически разкопки не са правени, крепостта вероятно е ползвана и в Средновековието и е свързана с миналото на населението на Забърдо. Селището им е много старо, има доказателства съхранявани както в централния архив, така и в библиотеката "Николай Вранчев" в Смолян, че то е съществувало още преди земите около Забърдо да станат част от Османската империя. Заград е било първото им населено място през 15 в. с население около 2500 души. Имало стража, която подавала сигнал със запален огън от околните върхове при опасност и тогава населението се е прибирало в крепостта.

По време на турските нашествия в средата на ХІV век именно в тази част на Родопите стават първите най-масовите помохамеданчвания на християни, наложени с изключителна жестокост. Селото съществувало и на 10-ина км на североизток от сегашното, на пътя за "Чудните мостове", но е нападнато от османците през 1680 г. и жителите му бягат тук, под тракийското светилище Заград. Днес е останала легенда, която разказва, че тук на Чуката, или в местността Айдарски камък, се намирала крепостта на Гордю войвода Заград. 

Той и хората му оказали ожесточена съпротива на турците, но не успели да спрат пълчищата на нашественика. Крепостта паднала и нейните защитници били хвърлени живи, заедно с конете им в близката пропаст, наричана от тогава Челевещница, в която, след проведени археологически проучвания, наистина са намерени множество човешки кости и оръжия.

През 1964 г., по време на IV международна пещерна експедиция, са проведени проучвания. В пропастта са открити върхове от пики и копия, принадлежности от конски амуниции, които също специалистите ги отнесоха към късното средновековие. Находките в момента се съхраняват в Музея по спелеология в гр. Чепеларе. През 1989 г. Георги Райчев също посещава пропастта, където открива 2 бр. човешки челюсти, които в момента се намират в Музеят в гр. Чепеларе.

Според преданието, след падането на България под турско робство, Родопите е последната твърдина на българщината. По долината на р. Чая постепенно падат родопските крепости Зареница при с. Нареченски бани и Калето при с. Забърдо. Обсадена - крепостта Калето до последно се отбранява. След многократните предложения от страна на турците да се предадат защитниците, отчаяно една нощ те правят опит за пробив в обсадата. Една част от защитниците, успели да пробият обсадата се изтеглят от Забърдо в посока крепостите Беден и Девин. Друга част от защитниците, пленени са били хвърляни от турците в пропастта.

При проникването на спелеоложкият екип в пропастта са открити човешки кости. Тук са открити още два меча, които впоследствие изследователите ги предават на съхранение в Пловдивският археологичен музей. Първоначално те се датират като славянски оръжия.

Според изследванията на оръжията през 2002 г. находките се отнасят към епохата на траките. Това определение е от директора на Пловдивският археологичен музей - ст. н.с. Костадин Кисьов, който от дълги години е правил археологически проучвания в околностите на гр. Чепеларе. Единият от мечовете е от трако - илирийски тип (т. Нар. Ромфея), а другият е кръстат тип меч. Причината за попадането на хората, както и от конете би могло да се предполага, че местните тракийски племена са били в непрекъсната вражда и при някоя от тези междуособици, хората, заедно с въоръжението са били хвърлени там - акт на отмъщение.

Вълната на помохамеданчването не отминала жителите на Забърдо, което тогава се намирало от другата страна на хребета недалеч от Ер-кюприя. Поколенията си препредават историята, според която веднъж пристигнал с еничарите си един турски военачалник дели Софта и заобиколил селото. По това време хората се намирали в църквата. Изловил ги той, наредил ги на площада, изтърсил пред тях два товара фесове и казал: - Избирайте или фесовете, или главите. Изплашили се хората. Някои не могли да издържат и грабнали фесовете. Други обаче отказали да се помохамеданчат. тогава дели Софта ги затворил в църквата и заповядал на ордата си да ги изколи. Измъкнали енирачите ятаганите и започнали да колят. Църквата се огласила с викове и писък. От този именно писък /цирикане/ тя била наречена "Цирикова черква". 

Помохамеданчените жители на селото не могли да останат повече тук, където били избити техните братя и роднини. Те се преселили и основали ново село. Предишното селище останало да се нарича от местните Старо село. Новото им село, преди да се нарече Забърдо, носело името Чукуркьой (село в дол).

Легенда разказва, че в пещера под Заград - Тъмната /Тьовната дупка/ се скрили местни хора, които не искали да приемат исляма, но били открити от турците, които запалили пред входа на пещерата голям огън и така издушили хората вътре. Същото е преданието и за отстоящата само на 200 м втора пещера под хълма - Сливова дупка, където са намерени кости само на деца.

За жертви, криещи се от нашествениците, се разказва свързано и с недалечните пещери наречени само Челевешки (Човешки) - едната във високата част на Айдарски камък западно от Забърдо и другите две при близките села Орехово в местността Дуплевски камък (махала Заграо) и в местността Робката при с. Павелско. Пак на кланетата се отдава и името на скалата Костен камък, а други много българи нежелаещи да отстъпят от вярата си са изклани от турците и на отсрещния връх срещу крепостта - Цирикова черква, където също има крепост и пещера.

Тази крепост, заедно с по-далечната крепост Зареница и срещуположната на Заград на възвишението Камъка охранявали пътищата по речните долини и древния тракийски маршрут от Абдера на Бяло море през Пловдив до Дунава станал по-късно римски път използван до 18 век. Част от римския път, виещ се недалеч от Забърдо, може да се види и сега.

Части от античния път, свързващ пряко главния град на провинция Тракия Филипопол към Егейското крайбрежие, известен като Виа Егнатия, е запазен по билото на планинския хребет Чернатица над село Забърдо.

Някои изследователи предполагат, че този път е използван още от времето на Александър Македонски през ІVв пр.Хр. при похода му срещу тракийското племе трибали. Счита се, че той следва един от древните търговски пътища, прекосявали планината през І хил. пр. Хр. През І -ІІ в римляните полагат тук типичната за имперските пътища солидна каменна настилка. Тя е съхранена в съвременността на участъци, по протежение на близо 10км. Най-дългият, много добре запазен участък е 3-километров, по билото на планината, след туристическата хижа"Персенк", под връх Малък Персенк, на около 1800м надморско равнище, и достига до местността Мезаргидик. 

След местността Мезаргидик пътят продължава все в южна посока, заобикаля западно от подножието на вр. Персенк и преминавайки през местността "Глухите камъни" достига до Мечи чал. Социализиран е като археологически обект през 2007 г. по проект на Община Чепеларе по програма ФАР Трансгранично сътрудничество България - Гърция. Има поставени указателни табели, отговарящи на стандарта за европейско културно наследство от разклона на съвременното шосе Пловдив - Смолян при с. Хвойна, при с. Забърдо и от с. Орехово. 

Присъства в карти на планината и в издадените от община Чепеларе карти и рекламни материали. Трасето е много добре маркирано. Обектът е археологическа недвижима културна ценност. Вероятно до потурчванията в 17-ти век стените на крепостта край Цирикова черква оцелели, но след това тя окончателно е била изоставена.

Според османски списък на селищата, предвид облагането им с джизие от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските семейства в Забърдо е 135.

Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Забърдо (Чукуркьой) живеят 1181 души, от който 172 български и 41 мохамедански семейства - повечето от тези мохамедани се изселват в Турция през Междусъюзническата война.

По-голямата част от основателите на селището Чепеларе са преселници от село Забърдо, където в началото на 1729 година тринадесет души от Забърдо и трима преселници от други населени места закупуват общо 16 дяла от имот, представляващ планината "Хаджиица" с владало (тапия), издадено от турският ефкаф (нотариус), намиращ се в Пловдив, при което след това те се заселват постоянно в землището и оттогава Чепеларе става същинско постоянно заселище като населено място с различни махали - "Горната махала", "Долната махала", "Шабановската махала", "Сивковската махала" и други. 

Единият от упълномощените представители за продажба на планината "Хаджиица" е хаджи Юмер от село Чепели, Гюмюрджинска кааза, продал част от дяловете на съпритежателите за 800 гроша. Според изследванията и справките на Васил Дечев, писател и изследовател на Родопите, от 1728 година до 1750 година в село Чепеларе имало 19 семейства, 14 семейства преселени от село Забърдо и 5, които заедно със семейството на преселените там местни управници Исеин бея и Мехмед Кьорходжа, съставлявали около 100 жители.

Спомен от тогавашното време е възстановеното в селото Забърдовско колело. В селото изчисляват, че същата въртележка в Забърдо е имало още от 1780 година. И понеже била от дърво е възстановявана отново и отново, като последната съществувала до 1948 г. Сега отново е възстановена за нов живот в новия век.

В началото на XX век селото има предимно помашко население и остава изолирано, след като повечето помаци от съседните села се изселват от страната. По време на Балканската война, както много помаци в Родопите, жителите на селото са покръстени, но впоследствие се връщат към традиционната си религия.

През 20-те години на миналия век царят и правителството, за да задържат селяните високо в планината и да спрат започнал процес на изселване, раздали безвъзмездно 7 800 декара първокласни гори. 

В края на 50-те години, още преди началото на Възродителния процес, хората от Забърдо доброволно се отказват от мюсюлманските си имена. През 70-те години джамията е изоставена и по-късно е разрушена, а през 2003 година на входа на селото е осветена малка църква.

Към читалище "Христо Ботев" в селото функционира Център за традиционна култура, туризъм и устойчиво развитие с етнографска изложба. Тя притежава голямо количество експонати. Посетителите на изложбата могат да се запознаят и с начина на изработването им, като посетят Центъра за традиционна култура, туризъм и устойчиво развитие, намиращ се в същата сграда. Етнографската изложба в село Забърдо може да бъде посетена всеки ден сутрин от 8,30 до 12 часа и следобед от 13,30 до 17 часа.








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Новини от Пловдив:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Декември 2017 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Кауфланд
Зима 2017/2018 г.
БК Академик Пловдив, сезон 2017/2018
Селекция и зимна подготовка на Ботев 2018 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Кой заслужава най-много званието "Пловдивчанин на 2017-та"?
Вълчан Петров (художник)
Здравко Димитров (областен управител)
Проф. Златина Делирадева (диригент на хор "Детска китка")
Иван Петков (ст.тр. на ВК Марица)
Иван Тотев (кмет на Пловдив)
Николай Киров (ст.тр. на Ботев Пд)
Спас Гърневски (политик)
Петър Анастасов (автор на химна на Пловдив)
Тома Спространов (музикален водещ)
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
©2004 - 2016 Медия груп 24 ООД. Plovdiv24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Plovdiv24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Plovdiv24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: