ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Екстремният Dakamaru с уникалните снимки: Тръгнах дръзко срещу страховете си!
Източник: Plovdiv24.bg 13:50 / 29.09.2017 Отпечатай Изпрати
Зад "лудите" неща стои много работа зад кулисите, споделя за Varna24.bg варненец, набрал огромна популярност в социалните мрежи като Dakamaru с екстремните си селфита. Сериозен, интелигентен, уравновесен, амбициозен млад човек...Това е впечатлението, което оставя 27-годишният Йордан Боев от Варна, за когото хората биха казали, че е луд и си играе със смъртта, ако съдят само по уникалните снимки, които е публикувал в профила си във Фейсбук и Инстаграм. 

На тях са запечатани мигове, които вдигат адреналина само при гледане. Когато обаче се срещнете с този млад човек, ще разберете, че това, което прави, има своя философия, то е плод на дълги години тренировки и положени усилия и е далеч от помпозната зрелищност. За страстта си момчето казва, че е изкуство. 

- Данчо, разкажи ми за себе си?

- От Варна съм, тук съм израснал. Завърших Френската гимназия с испански език, после медицина в Румъния и в момента работя на две места, защото имам планове и други пътеки на развитие, които изискват средства. Не си вадя парите от хобито си, а с много труд. Познавам хора, които печелят от хоби като моето, но нивото, до което аз се старая да го развия е полупрофесионално. Имам професия и призвание, но това е нещо, което ми доставя удоволствие и ме разтоварва от стреса на професиите ми и ежедневните занимания. Препоръчвам на всеки да си има по нещо, което да го разтоварва. При мен просто е по-екстремно. 

- Чувстваш ли се като Спайдърмен понякога?

- Не се опитвам да подражавам на героите от комиксите, това, което правя ми носи удоволствие. Преди няколко години започнах да се качвам по по-високи места. Това ходене по ръба и по-екстремните изпълнения не са задължителна част от спорта, който практикуваме - паркур. Вписва се добре като част от обстановката на паркура. 

Каква е философията на това, което правиш, каква е идеята?

- Идеята е да надскочиш себе си, това е голямо предизвикателство към себе си...Не гониш чужди постижения, не се опитваш да победиш другите. Тук целта не е да си по-добър от останалите. Всеки е индивидуален. Съревнованието отдавна е доказано, че не е най-добрия метод на еволюция, по-добро е сътрудничеството. В един момент трябва да победиш и себе си. Всяко по-голямо изпълнение е една малка победа. 

- Преценен ли е рискът, осъзнат ли е?

- Много преценен и много осъзнат...Това не е само емоция, не е само екстремно. Всичко е преценено и се планира внимателно предварително. Ние не се занимаваме от вчера за днес. Някои момчета имаме по 12-15 години с упорити тренировки зад гърба си. Всеки скок, всяко изпълнение, всичкия тоя баланс, координация на тялото, на въздушна ориентация, и акробатичните способности, се дължат на години повтаряне в контролирана среда и на безопасни места. Ние сме приятели с Федерацията по спортна гимнастика и сме редовни посетители в залата по гимнастика, където всичко се изпълнява на постелки в омекотена среда. 

Така научаваме нещата, че да няма травми и инциденти навън. В крайна сметка това е като преминаване на следващото ниво. Има ужасно много работа в безопасната среда, която остава невидима за хората. Ние не споделяме мотото: "Живееш само веднъж" и зад тези "лудите" неща, има много работа зад кулисите. Както актьорът излиза на сцената, играе спектакъла пред теб веднъж, но зад това стоят много репетиции.

-Какво мисли майка ти за това, което правиш?

-По-добре да не коментирам. Знам, че се страхува и това я безпокои, но с времето започна да ми има по-голямо доверие, че не правя глупости, не създавам проблеми, нямам сериозни инциденти и травми. Забелязах, че има хора с много негативно мнение за това, което правим. 

Емоцията ли надделява или инстинктът за самосъхранение? Има ли място страхът все пак в това, което правиш?

- Като малък имах много голям страх от височини. Ако спра да се занимавам, той ще се върне с пълна сила. Имам страх от паяци и от медузи. Това лято бяхме на едно място да скачаме във водата. Видях една от най-големите медузи, но се хвърлих право върху нея. Това е начинът да се преборя със страха си. За мен той е бариера, която трябва да надскоча. Не трябва да се подчиняваме на страха. Винаги ми е било смешно, когато човек с клаустрофобия не смее да влезе в асансьор. 

Човек трябва да вярва, че страхът е подсъзнателен и може да бъде преодолян. Тръгнах дръзко срещу страховете си. Не можем да позволяваме на страховете ни да ни ограничават. Ако търпим поражение пред страха си, ще търпим поражение и пред друго, пред човек, който ни притиска, пред обстоятелства в живота...

- Къде ти беше най-трудно, къде беше най-рисковано?

- Честно казано много ми е трудно да квалифицирам нещо като трудно и рисковано. Повечето места са във Варна. Когато искам да се кача някъде, ако не е по-ниско от 16-17 етажа, не ме блазни идеята да се кача там. Чувството е адреналин, предизвикателство, игра с ръба на възможностите ти...Не е без риск. Преди няколко дни в София падна едно момиче и се опитаха да препишат инцидента на модерните селфита, на екстремното ходене по ръба. Ние преди всичко се занимаваме с паркур. 

Не сме постоянно по ръбовете. Това са единични приключения, които са увековечени със снимка. Няма толкова много желание да се качим на всеки възможен покрив. Когато създадем такава снимка или видео е защото самото място ни е грабнало. Живеем във време, в което постоянно ни спират докато сме малки-това не може, не прави това или онова...В по-голямата част родителите са прави, но в масата от забрани и ограничения има малък процент от ситуации,в които грешат. Децата стават все по-кадърни и трябва да ги насърчаваме да се борят със страховете си. 

Имаш ли си приятелка?

- Нямам си приятелка и предполагам, че няма да е лесно да се появи, защото трябва да е момиче, на което няма да му побеляват косите от това, което правя, защото аз нямам намерение да спирам. Но не бързам. Ще дойде момент за семейство и деца. Опитвам се да си осигуря чисто практически удобно бъдеще, да имам дом и работя упорито, за да постигна целите си. В Инстаграм имам над 8000 последователи, имам фен база, това отваря врати. Смятам, че и хобито е нещо, което помага в живота. 

Хората като ми гледат снимките мислят, че аз друго не правя. А аз работя на две места, но всичко в живота ми е изчислено и организирано. Често ставаме в четири сутринта, за да можем да направим красива снимка на някой връх. Времето си го създаваш, като искаш да направиш нещо, намираш време. 

Последно ходихме да скачаме от Чудните скали. Планирали сме го два месеца. Знаехме точно какво ще правим. Строга организация е. Другите ми приятели също имат работа и ангажименти към семейство. Сред нас няма безделници. Всички са интелигентни хора, имаме архитекти, лекари, инженери, прависти, музиканти...

Какво ти дава тази популярност в социалните мрежи?

- Не може да живеем за лайкове и човешко одобрение...С развитието на социалните мрежи си има цел и идея. За мен идеята е отваряне на врати и популяризиране на спорта паркур. По други държави го направиха отдавна. Благодарение на тази популярност, която успяха да натрупат, в момента в държави като Швеция има изградени над 800 парка и съоръжения за тези спортове. Набра такава популярност, че се превърна в култура и движение и държавата го толерира. За щастие не съм само аз. Ако се вгледате в профила ми в социалните мрежи в тези изпълнения на високото има много неща, преплетени с паркур и акробатиката. 

Ако наберем популярност един ден управляващите се надявам да видят потенциала на този спорт. До момента големите риби гледат само потенциала за печалба. Както е във футбола. Англия наскоро стана първата държава, където паркура е официален спорт. В Швеция и Испания също ще бъде легализиран. Имаме много да надскочим. А съоръженията не са скъпи, малко излят бетон с няколко железа. Във Варна сме около 30 момчета, които се занимаваме с това, най-много са в София и Пловдив.







Зареждане! Моля, изчакайте ...
0
 
 
Човек е еволюирал да слезе от дървото. Но някои се върнаха.
+3
 
 
Данчо, съветвам те да изчетеш законите на Мърфи, където първият от тях гласи: "Ако има вероятност нещо нежелано да се случи, то непременно се случва"...
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Октомври 2017 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Първият учебен ден
ВК Марица, сезон 2017/2018
ВК Виктория Волей, сезон 2017/2018
Химн на Пловдив
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Кой трябва да поеме управлението/концесията на летище Пловдив?
Международният гигант с опит HNA Group
Местният консорциум между ПИМК и ТИЗ (Сиенит)
Трябва да остане държавно
Нямам мнение
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
©2004 - 2016 Медия груп 24 ООД. Plovdiv24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Plovdiv24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Plovdiv24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: