Черно-белият Локомотив мощно и могъщо изръмжа. Хромираните тръби на машината вибрираха, загатвайки страшната сила на двигателя. Машинистът Димо Бакалов се качи в кабината и Локомотивът бавно потегли, като постепенно набираше скорост. Ято подплашени до смърт канарчета се разлетя панически. Със над 150км/ч. бързият и мощен пловдивски ЛОКОМОТИВ летеше по линията. По нивята и кърищата отрудени коматевски селяци гледаха и не вярваха на очите си. Толкова мощ, толкова блясък , такава красота не бяха виждали. Някои си закриваха очите с длани да не ослепеят от силния блясък, други сваляха жълтите си потни ризи и махаха с тях към Локомотива. От прозореца на кабината им помаха и гордият машинист Димо Бакалов. "Боже, какво чудо имало, Боже....!" - цъкаха с език и си казваха жълтите селяндури. Мощната машина отмина и продължи пътя си напред! Само две проскубани канарчета, сгушени от страх в една копа сено, все още трепереха и се криеха