ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
След пиратски плен наши моряци дали курбан от радост
Източник: Черно море 10:14 / 04.07.2018 Отпечатай Изпрати
© БТА/АР
Кап. Христо Мушков е  попадал в невероятни ситуации и неведнъж е бил на ръба на смъртта. Той е известен като първия български капитан, пленен от сомалийски пирати през 1998 г. Роден е на 19 ноември 1940 г. в Ямбол, през ученическите си години е състезател по борба, завършва ВВМУ  и започва кариерата си във ВМС. После става капитан на влекач, пилот-капитан, капитан на кораби в "Черноморски риболов“, в БМФ, плава и под чужд флаг. Той пази много спомени от дългогодишния си стаж на капитан на по- малки и по-големи кораби (общо му се събират около 40 години на море), но сега, седнали на чаша кафе, не мога  първо да не го попитам за историята с неговото отвличане от пиратите в Сомалия. 

Бях капитан на 6000-тонния кораб "Алфа БГ", който плаваше под флага на Република Белиз, с арабски собственик - Абдула Баязид. Екипажът ми беше 15 човека, от които 11 българи, започва своя разказ кап. Мушков. Плавахме от Танзания през Аден, където трябваше да товарим ориз за Украйна. Корабът беше в окаяно състояние - близо година и половина стоял арестуван заради неплатени дългове на предишния му корабособственик. На всичко отгоре в Танзания ни бяха заредили с много лошо гориво. И точно преди Коледа двигателят се развали. Принудих се  да застана на котва край нос Рас Хафун - най-източната част на Сомалия. Бяхме на 10 мили от брега, дълбочината 70 метра, имаше вълни и смятах, че там е по- защитено от пиратите (те бяха само с лодки). Реших да изчакаме там, докато пристигне някой кораб и ни провлачи на буксир до Аден, където да извършат ремонта. Обаче никой не посмя да дойде и да ни помогне, защото районът беше станал известен с пиратските нападения. По него време Сомалия все още беше бяло петно за световните радари. А само месеци по-рано, в района срещу Форд Або, пирати бяха спрели руски риболовен кораб, представили се за сомалийска брегова охрана, и проверката им приключила с убийството на капитана. Заплашили да избият целия екипаж, ако не получат откуп.

Не знам доколко е известно, но през 90-те години любимите места за пиратски набези бяха Индонезия, Южнокитайското море, порт Читагонг, Бангладеш, Сантош в Бразилия, крайбрежието на Нигерия и Сомалия. От 1992  до 1998 г. бяха нападнати 3583 кораба и  убити 340 човека.  Един от най-бруталните случаи беше на товарния кораб Chang Song. Превземат го пирати, представили се за митнически служители, и избиват целия екипаж от 23 човека, после хвърлят телата им през борда. Откриха 6 трупа, заплетени в рибарски мрежи.

Останахме на котва и чакахме, докато Баязид уреди братовчед му да ни вземе на буксир със сирийския си кораб "Буши" на връщане от Могадишу, Сомалия, където доставяше помощи. Едва на 12 декември му дадоха разрешението. От аварията бяха минали 15 дни, храната свършваше и екипажът стоеше полугладен. Но не това най-много мъчеше хората ми - в очите на всички имаше страха да не попаднем на пирати. Самите власти на Сомалия ни предупреждаваха по радиовръзката за такава вероятност.

"Буши"пристигна накрая. Беше 13 януари, когато  ни взе на буксир, и часове, след като тръгнахме, в района на селището Алюля дойде лодка с местни хора. Четирима от тях се качиха на борда и попитаха какво правим тук? Откъде можех да разбера, че са дошли на разузнаване? Обичайна практика е в бедните африкански държави да си просят подаръци. И за да се махнат, пък и да има мир с местните племена, им дадохме по 100 долара и по картон цигари. Те поискаха и варел с нафта. Накрая си тръгнаха. 

Стоях на мостика и изведнъж към 12 часа чух стрелба. Видях, че двата ни кораба са обкръжени от стотина лодки с пирати....Ето, както съм записал в корабния дневник на "Алфа БГ" на 13 януари по часове и минути:

"01,00 ч.- Моторът не работи, движим се на буксир към пристанище Аден, теглени от кораба "Буши", машинното отделение е наводнено от спукана тръба.

10, 00 ч. - Към нас приближава моторна лодка, трима човека се качват на борда, твърдят, че са пристанищни власти.
10,15 ч.- Напускат кораба

10,20 ч.- Малки рибарски лодки се движат около нас, искат да се качат, за да ни продават риба, след отказа започват да стрелят с автомати по каютите."

Минути след това пиратите започнаха да се катерят на борда. Крещяха и размахваха мачете, автомати, гранатомети. Стана като във филм с Джони Деп. Те бяха около 150 човека, а нашият екипаж наброяваше 15 човека, на сирийския "Буши"- 19, общо 34. Превзеха и двата кораба за по-малко от час. Пиратите, възбудени от тревната дрога, която дъвчеха, не спираха да стрелят във въздуха и гилзите се сипеха по цялата палуба. Като фон на този кошмар се виждаха изхвърлените на брега опожарени кораби от пиратите, имаше и един десантен. Бях наредил никой от моряците да не оказва съпротива, за да не стане по- лошо. Събраха ни двата екипажа на палубата на нашия кораб, обградиха ни с насочени оръжия. Заплашиха, че ще ни разстрелят, и без да се бавят, започнаха да тарашат в кабините. Обраха всичко. Един от пиратите опря дулото на автомата си в мен. Не знаех какво ще последва. В касите на двата кораба бяха открили общо 26 300 долара. Трюмовете на "Алфа БГ" бяха празни. Държаха ни на палубата с насочени автомати докъм 4-5 часа след обяд. 

Имах късмет, че още в самото начало на нападението успях да се свържа с един руски кораб и да му съобщя за случващото се. От там уведомиха Центъра за борба с пиратството в Куала Лумпур. При мое предишно посещение в района бях посъветван от колеги как да действам в подобни ситуации и психически се чувствах подготвен. 

Един от пиратите, които ни пазеха, знаеше английски и му обясних, че нашите два кораба са празни, не могат да вземат нищо. Ако искат да получат пари, по-добре да не унищожават радиостанциите ни, за да имаме връзка със собствениците на плавателните кораби. Той излезе разумен, послуша ме и не счупи моята радиостанция.  

Вакханалията поутихна и пиратите изгониха местни хора, които се бяха присъединили да търсят плячка. На борда останаха около 30 човека. Повече не ни малтретираха. Те просто искаха пари. Бяха професионално обучени морски бандити, бивши военни след разпадането на Сомалия, за които отвличането за откуп е по- доходоносно от грабежите.

Вечерта тайно от нападателите успях да се свържа по радиостанцията с Центъра в Куала Лумпур, като при подаването на сигнала използвах старото име на "Алфа БГ" (защо беше сменено е друга история). От там получих някои указания, също и свободен достъп до радиостанциите в Доха, Катар и Монако. По това време в района плаваха много кувейтски кораби с български екипажи. На един от тях беше и моят син, пом.- капитан Николай Мушков. Свързах се и с корабособственика Боязид, който пък уведоми  посланика ни в Етиопия Красимир Тулечки. 

Започнаха едни безкрайни преговори. Първата седмица беше много тежка. Корабособствениците на двата кораба не искаха да платят за освобождаването ни. Информацията за пиратското нападение срещу нас излезе в България едва на 28 януари, защото преди това обмисляли план за освобождаването ни. Сирийските власти изобщо не се намесиха, въпреки че целият екипаж на "Буши" бяха техни сънародници. Реагира само България. Разбрах по радиостанцията от посланик Тулечки, че идеята била да ни освободят етиопски командоси, като употребят специален газ. Руснаците го използвали за самолетните терористи и бил много опасен. Накрая българската страна отказала, защото можел да загине и някой от нас. 

В крайна сметка корабособствениците се съгласиха да платят откупа. Първоначално пиратите поискаха по 300 000 долара на кораб, но след много увъртания накрая склониха на общо 120 000.

Докато течаха преговорите за откупа, голямата ми грижа беше да поддържам духа на екипажа. Всички бяха много изнервени. Част от пиратите употребяваха кат (вид наркотик), през цялото време бяха замаяни и от тях всичко можеше да се очаква. Добре, че вождовете им налагаха безмилостна дисциплина.  Всъщност на борда ни командваха две пиратски групировки - от Форт Або и  бандата на султана на Алюля. Въпреки че между сомалийските пирати имаше кенийци, араби, етиопски евреи, дисциплината беше желязна и безмилостна. Биеха ги при най-малко неподчинение. Виждал съм как им правят т. нар. сицилианска примка. С едно въже му връзват краката и ръцете за врата и го слагат по корем на палубата за 3-4 часа, а жегата през деня стигаше до 45 градуса. Държаха го, докато започне да се души. Други пък направо откарваха на брега, за да ги разстрелят. 

Нас, българите, обаче не ни закачаха. Лично към мен също не проявиха грубо отношение, защото им бях връзката с хората, от които трябваше да получат парите. Дори помолих единия от вождовете да върнат личния бинокъл на човек от екипажа и той го уреди. Султанът на Алюля пък често ме канеше на брега, обаче не посмях нито веднъж да го направя, за да не оставя двата екипажа без надзор. 

В края на януари ситуацията заплашваше да излезе от контрол. Бяха изминали 15 дни от отвличането ни, а пиратите продължаваха да чакат договорения откуп. И двете страни стояхме напрегнати. Нашата храна беше на привършване, цигарите - също. Добре поне, че пиратите не разбраха за водата със сребърни йони, която бяхме взели от Танзания. Всъщност тя ни спаси от разболяване.  Червеният кръст ни изпращаше хуманитарна помощ, но тя в по-голямата си част отиваше в ръцете на пиратите. 

И така накрая на 10 февруари откупът беше договорен. Пиратите искаха парите в брой. Разбраха се това да стане в Босасо. Пристигнахме там на 12-и, пуснахме котва и зачакахме. Корабособствениците бяха заръчали на фирма "Ал Харанен" от Аден да плати откупа от тяхно име - 120 000 долара, като после ще им ги върнат плюс още 10 000 за услугата. Представител на въпросната фирма дойде на кораба, носеше чанта, пълна с пари. Пиратите почнаха да си ги делят. 

Часове ни деляха от щастливата развръзка, когато се разигра почти фатален инцидент. Тогава сирийците от "Буши" казаха на пиратите, че всъщност ние, българите, не сме платили нищо и че парите са дадени от техния шеф. Целта им беше чисто провокативна - нашият екипаж да започне да скача във водата в опит за бягство, което щеше да има фатални последици, а те през това време да скрият част от сумата. Веднага се свързах с кораба, на който плаваше моят син, от него посланик Тулечки разбрал и веднага се обадил на генерал Морган, зам.-председател на Демократичния фронт за спасение на Сомалия, който беше помогнал при преговорите с пиратите. Стигна се дотам, че дошлите да ни освободят искаха да разстрелват сирийците, но се намесихме и ги спасихме; бяхме зависими от тях, тъй като трябваше после да ни буксират. 

В крайна сметка успяхме да се оправим. Пиратите ни освободиха в 22 часа местно време. Малко преди това, по волята на султана, те ни донесоха три кози на борда. Ние ги заклахме и направихме курбан от радост, че си тръгваме към дома. За спомен от Алюля взех на внучката ми една бутилка, която пиратите ми напълнаха с минерална вода. Тя това ми беше поръчала, когато тръгвах на опасната мисия. 







Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Септември 2018 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Локо в Първа лига, сезон 2018/2019
Първият учебен ден
Местни избори 2019
Електронното записване в детските градини
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Какво трябва да е бъдещето на летище Пловдив?
Общината да го вземе и да го направи хубава концесионна процедура
Общината да го вземе и да го управлява сама
Да се даде на "местния консорциум" ПИМК-Сиенит–КЦМ
Да остане държавно
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
©2004 - 2018 Медия груп 24 ООД. Plovdiv24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Plovdiv24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Plovdiv24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: