© Plovdiv24.bg

Най-близкият й човек - треньорът Радмила Станкович, казва за нея - "Феномен", "Златно дете", "Най-добрата", "Съкровището от село Градина"... Лили упорито следва мечтата си - да печели медали от олимпийски игри и да бъде №1 в света.

Зад успехите на състезателката на "Тракия Пловдив" обаче се крие много болка. Тя израства в Дом за деца, лишени от родителски грижи "Мария Луиза" в Пловдив. Озовава се там, защото семейството й не може да й осигури такива. Учителят Атанас Барев, който е възпитател в дома, пръв я забелязва. Именно той я запознава с Радмила Станкович, която днес е майка и баща за момичето от село Градина, Пловдивско. Освен за медали от олимпийски игри, Лили мечтае да има свой собствен дом, тъй като скоро ще стане пълнолетна. Един от най-тежките й моменти е, когато научава за смъртта на баща си..., докато е на важно състезание. Станкович трябва да съобщи на Лили, че татко й е починал. Точно докато текат Европейските олимпийски игри в Грузия през 2015 година, където Лили постига eдни от най-големите си успехи до момента. Детето-чудо говори откровено:

- Лили, поздравления за отличията на шампионата в Истанбул и преди това на държавното в Добрич. Как успя да счупиш поредните рекорди?
- С много, много труд най-вече. Започнахме от Добрич, където постигнах отлични резултати на националния шампионат в зала (б.р. - направи фурор и блесна с пет национални рекорда в различни възрастови категории на 1500 и 3000 метра). Благодарение на подготовката, която беше осигурена от националния отбор, дадох добрите резултати и преди дни в Истанбул. Постоянно спазвам строг режим, треньорката много държи на дисциплината, това са основните неща. Слушам я, защото в противен случай нещата няма да се получават.

- Броиш ли рекордите, които подобряваш?
- Да, сега в Турция записах 11-ия и 12-ия (б.р. - Лили грабна титлата на 1500 метра с нов национален рекорд - 4:20.01 минути, окичи се със злато и в щафетата на 4 по 400 метра). На шампионата в Истанбул за първи път подобрих свои рекорди. Амбицирана съм да продължавам в същия дух.

- Кога спечели първия си медал?
- През 2014 година в Добрич станах републиканска шампионка на 1500 метра. Бях 13-годишна. Това ми беше първо участие на състезание извън кросовете. На 13 години влязох в националния отбор за девойки младша възраст, още тогава спечелих бронзов медал.

- Колко златни медала имаш и къде колекционираш отличията си?
- До момента съм спечелила 19 златни медала. Колекционирам ги на няколко места. При директорката на Дом "Мария Луиза" г-жа Дарина Кукева има мой кът, където се събират много купи и медали. Повечето от отличията стоят в моята стая, има и в офиса на възпитателите на дома, както и на стадиона, където тренираме.

- Има ли вариант къде да живееш, след като навършиш пълнолетие?
- Мечтая да имам свой дом и да бъда най-добрата атлетка на България и в света. До 18-годишна ще бъда в "Мария Луиза", там всички много ме обичат, постоянно ме подкрепят и имам уверението, че мога да остана и по-дълго. Специално искам да благодаря на г-жа Кукева и на всичките възпитатели.

- Кои други хора стоят зад успехите ти?
- Треньорката ми, откривателят ми Атанас Барев и всички други възпитатели от Дом "Мария Луиза" начело с директорката Дарина Кукева, нашата шефката на клуба ни "Тракия Пловдив" Лиляна Томова, съпредседателят Атанас Търев, Николай Петров, който е бил треньор на Стефка Костадинова, директорката на спортното училище Илияна Данчева, на шефа на родната лека атлетика Добромир Карамаринов, на спортния министър Красен Кралев, на сегашния спортен министър Даниела Дашева и на всички, които са зад мен и ме подкрепят. Господин Кралев наистина е направил много за мен, той е бивш лекоатлет и винаги се е интересувал как съм и какви резултати постигам.

- Радмила Станкович ли е най-близкият ти човек?
- Да, госпожата за мен е и майка, и баща, и приятел! Тя е един много добър и всеотдаен човек, изключителен специалист. Винаги разчитам на нея.

- Спомняш ли си как те забеляза?
- Атанас Барев ме беше предупредил, че треньорката се интересува от мен. Участвах в един крос в Пловдив, бях на 9 години. Финиширах първа и веднага се вкопчих в нея, прегръщайки я силно. Бях малка, но още помня как се впих в госпожата и до днес сме неразделни. Дължа всичко на нея и винаги ще й бъда благодарна. Още тогава усетих, че тя е моят човек.

- Тя е човекът, който ти съобщава за смъртта на баща ти...
- Да, най-трудния момент от живота ми е загубата на баща ми. Почина, докато бях на Европейските младежки олимпийски игри в Грузия. Мъчно ми е, вярвам, че винаги е с мен и ме подкрепя отгоре.

- Имаш ли братя, сестри?
- Не, аз съм единствено дете.

- Родителите ти били ли са спортисти?
- Не.

- Какво знаеш за родителите си и скоро ходила ли си в родното си село Градина?
- Извинете, но не желая да говоря, твърде лично е.

- Юсейн Болт ли е идолът ти?
- Не, какъв Болт!? Да, добър е, няма спор, но моят идол е великата Лиляна Томова (б.р. - европейски шампион на 800 метра в Рим през 1974 година). Искам да постигна нейните успехи, а тя постоянно ми пожелава да я задмина. Редовно ме кани в офиса си, говорим, дава ми ценни съвети и напътсвия. Много е хубаво да тренираш и идолът ти да е до теб. Помага ми и директорката на спортното училище Илияна Данчева. Тя също е била голяма спортистка - гребкиня, състезавала се е двойка с Ваня Гешева.

- Смяташ ли, че след фурора в Тбилиси през 2015-а започна да се гледа с по-особено око на теб и да ти се отделя по-сериозно внимание?
- Да, още тогава заинтригувах хората. Все повече ми се отделя и медийно внимание, свиквам с това. Хората вече ме разпознават, следят ме и се интересуват от резултатите ми. Като се прибирахме преди няколко дни от Истанбул, три пъти спирахме на бензиностанции, и трите пъти хората искаха да се снимат с мен.

- Във всеки старт до теб застават по-големи състезателки, имаш ли конкуренция за възрастта си у нас?
- Реално погледнато нямам конкуренция. Свикнала съм да се състезавам с по-големите.

- Би ли разказала някоя интересна случка за съперничество с какичка?
- Миналата година на един турнир в Пловдив на 800 метра срещу мен се изправи една доста добра състезателка - Марина Петкова, която е 10 години по-голяма. Победих я и след финала я чух да казва на треньорката ми "Какво направи това Лили, крайно време е да се откажа!?". Така се случи, че аз я отказах, но не изпитвам съжаление. Преследвам целите си и не ме интересуват конкурентите. Искам само да побеждавам и нищо друго.

- Преди време стана известно как си поставила първия си рекорд с чужди шпайкове, благодарна ли си на момичето, което ти услужи с тях?
- Този момент не се забравя. Нямах шпайкове за състезанието и помолих Габриела Койрушка да ми даде своите. Тя обаче е по-малка от мен, стискаха ми, но успях да запиша първия си рекорд. След състезанието дълго време лекувах раните по краката си. Сега вече нямам проблеми с обувките и екипировката, имам си всичко. Дори обичам да подарявам шпайкове, след като ми станат малки. (б.р. - Радмила Станкович допълва, че преди няколко месеца Лили е върнала жеста на Габриела, отчитайки се с много сериозна помощ).

- Очакваше ли, че на толкова ранна възраст ще оглавиш световната ранглиста - вече си първа на 1500 и 3000 метра при девойките младша възраст.
- Мечтаех за това, но не предполагах, че ще стане толкова скоро. Тежкото обаче предстои - да се задържа на върха.

- Строг хранителен режим ли спазваш?
- Да, не мога да ям, каквото пожелая. Хляб не съм доближавала до устата си от доста време, сладкото ми е забранено. Храня се предимно с плодове, салати и супи. Най-гадното е, че на стадиона с нас идва да тренира една бизнесдама, която има фирма за сладкарски изделия - Елена Василева. Все носи кашони с лакомства, но нямаме право да ги ядем.

- Колко тежиш?
- 46 килограма.

- Отделяш ли време за "Фейсбук"?
- Много рядко влизам, обикновено заспивам преди 9 часа вечерта. Госпожата постоянно ми повтаря думите на Юсейн Болт, които са формулата за големите успехи - по-малко храна, повече сън и много тренировки.

- Четеш ли книги?
- Да, много интересна ми е "Да бягаш с кенийците". Четем я заедно с треньорката и коментираме всяка една от страниците. Специалистите обаче казват, че структурата ми повече наподобява тази на етиопците.

- Имаш ли някакви страхове?
- От контузии. Получих травма точно преди да стана балканска шамоионка в Болу (Турция) заради недобра загрявка. Контузията се задълбочи тогава, но много помогна съпредседателят на нашия клуб Атанас Търев. Той помогна финансово за възстановяването ми и нямаше да имам титлите и успехите, ако е ми беше помогнал. Радвам се, че има на кого да разчитам.

Източник: Пламен Славов, Блиц